Полезните съставки в козметиката

Част I – Сода бикарбонат

Содата бикарбонат е изключително ефикасно и леснодостъпно природно средство, с помощта на което може да подобрите състоянието на тялото си. Самата тя няма мирис, но има качеството да неутрализира киселите субстанции, произвеждани от микробите. По този начин забавя окислителните процеси в огранизма, като напълно неутрализира неприятната миризма. Заради тези свои свойства, тя е известна сред любителите на природосъобразните средства за поддържане на лична хигиена като естествен дезодорант.

Image

Ползи:

Освен като средство за премахване на неприятната миризма, содата бикарбонат има силни антибактериални свойства, заради което се използва и като регулатор на киселинността на кожата, като така по естествен път неутрализира рН-то. Има изключително благоприятни въздействия, с помощта на които омекотява, успокоява и дезинфекцира кожата. Използването на сода бикарбонат е и най-лесният и ефективен начин за предпазване от токсините, съдържащи се в почистващите препарати. Благодарение на нея значително се намалява риска от астма, рак, алцхаймер и други здравословни проблеми, причинявани от химикалите в масовите козметични продукти за поддържане на лична хигиена.

Изследвания:

Съществуват изследвания, които показват, че извънклетъчното pH при пациенти болни от рак е обикновено по-ниско от това на „нормалните“ тъкани, като освен това киселинното pH стимулира растежа на злокачествените клетки. Базирайки се на факта, че pH около туморите е винаги киселинно, учените достигат до заключението, че содата бикарбонат действа като неутрализиращ киселинността на тумора агент. По този начин извънклетъчната алкализация, предизвиквана от нея, увеличава и ефективността на редица активни субстанции в химиотерапията.

От публикация в профилираното списание „Cancer Research“ относно влиянието на содата бикарбонат върху злокачествените образувания става ясно, че неутрализацията и понижението на туморната киселинност водят до значително намаляване на растежа на туморното образувание, неговата агресивност и инвазивност. Проф. Кевин Бриндъл от „Института за изследване на рака“ в Кеймбридж подкрепя това твърдение, като според него содата бикарбонат може да се използва като високочувствителна предупредителна система за ранни признаци на злокачествени образувания.

Част II – Кокосово масло

Кокосово масло е растителна мазнина, която се добива от кокосови орехи – плодът на кокосовата палма. То няма мирис и вкус и се състои от 90% сурова наситена мазнина под формата на средноверижни мастни киселини, които подсилват имунната система, щитовидната жлеза, нервната система, кожата и осигуряват бърза енергия на цялото тяло. Освен това малката му молекулна структура го прави лесно за усвояване от кожата, като й придава мекота и гладкост. Неслучайно кокосовото масло е известно като „най-доброто натурално масло за кожата“, тъй като съдържа повече лауринова киселина от всяко друго растение, притежава силни антиоксидантни и антиейджинг свойства и намалява нуждите от витамин Е.

Ползи:

Чистото нерафинирано кокосово масло е богато на антиоксиданти, които проникват дълбоко под основната тъкан на кожата и я предпазват от свободните радикали, нарушаващи нейната еластичност. Влияе превъзходно на кожата със своите омекотяващи и овлажняващи свойства и е подходящо за всички типове кожи, особено сухата или тази на по-възрастните хора. Това го прави прекрасен лек за суха, груба и наранена кожа, тъй като попива напълно и не запушва порите. Има силни антибактериални, противогъбични и антиоксидантни свойства, като същевременно снабдява кожата с необходимия й витамин Е.

Кокосовото масло е чудесно средство за възстановяване на раздразнена, наранена и нацепена кожа, тъй като ускорява процеса на зарастване на наранените тъкани. Това го прави изключително подходящ за предпазване на кожата след епилация, тъй като образува тънък слой, който предпазва от навлизане на прах, бактерии и вируси. Освен това кокосото масло облекчава упорити кожни заболявания като псориазис, атопичен и себореен дерматит, тъй като поддържа здравословния баланс на кожата.

Изследвания:

Аюрведа (медицината на Индия) и медицинските системи в Полинезия отдавна популяризират силните терапевтични и козметични свойства на кокосовото масло. Те го считат за лекарство за всички болести, като в тяхната традиционна медицина кокосът се използва при различни здравословни проблеми като плешивост, ожулвания, изгаряния, измръзване, запек, кашлица, треска и рани.

В книгата си “Чудото на кокосовото масло“ д-р Брус Файф споделя и покрепя мнението и на други изследователи в тази област, че кокосовото масло също така действа благотворно на сърдечносъдовата система, тъй като не съдържа холестерол. Освен това посочва, че от кокосовото масло се образуват стероиди с противостареещо действие като прегненолон, прогестерон и DHEA (дехидроепиандростерон), които имат подмладяващо действие за кожата.

Image

 

Част III – Царевично нишесте

Царевичното нишесте се използва в много козметични и фармацевтични продукти, тъй като успокоява кожни обриви, раздразнения и екземи. То е натурално, биоразградимо и недразнещо вещество, което го прави подходящо за всеки тип кожа. В него се съдържат естествените полимери, които помагат за постигане на равновесие между ефективността в поддържането на личната хигиена и необходимостта от безвредна и природосъобразна грижа за здравето. Освен това е богат източник на протеини, минерали, липиди и витамини А, В1, В5 и С, тианин, ниацин, фосфор, магнезий, манган, цинк, желязо и мед, като в малки количества съдържа и калций, калий, мазнини и захари.

Image

Ползи:

Царевичното нишесте многократно се е доказало като естествен противовъзпалителен продукт, който успокоява дразнещата и сърбяща кожа, както и различни видове кожни изгаряния. Успокоява, омекотява кожата и абсорбира излишните мазнини, като същевременно регулира рН-то на кожата. Силните му антибактериални свойства го правят ефикасен заместител дори на пудрата за чувствителната бебешка кожа.

Здравословните й ползи са много -  предпазва от сърдечни проблеми, помага при хипертония, предотвратява дефекти на невралната тръба при раждане, понижава нивото на лошия холестерол, облекчава запек, хемороиди, контролира нивото на кръвната захар, намалява риска от рак на дебелото черво, съдържанието на фенолни фитохимикали има положителни ефекти при хипертония, а антиоксидантните й свойства пък се борят успешно с Алцхаймер. 

Полезните елементи в царевичното нишесте имат редица благоприятни действия върху целия огранизъм:  поддържат менталното здраве и когнитивната функция, помагат за физиологичните функции на тялото при физически или емоционален стрес, борят се с редица заболявания, включително и обикновена настинка, помагат за отделянето на хормони от надбъбречните жлези, намаляват риска от високо кръвно налягане и помагат за контролирането на неинсулинозависимия диабет, спомагат за образуването на нови клетки, оказват влияние върху костната плътност и помагат и за нормализиране на сърдечния ритъм, спомагат за растежа, здравината на костите и нормалното функциониране на бъбреците, пазят очите и правят кожата красива. Освен това се препоръчва при бременност, заради функцията й да предотвратява появата на вродени дефекти.

Изследвания:

Според проучванията царевичното нишесте предотвратява образуването на свободни радикали, които са причинителите на ракови заболявания. То е и източник на фенолни съединения, за които е доказано, че се борят ефективно с тумори при рак на гърдата и рак на черния дроб. Според специалистите значителното наличие на каротиноиди (по-точно на бета-криптоксантин) в царевичното нишесте намалява риска от рак на белите дробове. Освен това изследователи твърдят, че царевичното нишесте понижава нивото на лошия холестерол и по този начин намалява риска от кардиоваскуларни заболявания.

Част IV – Олио от гроздови семки

Подходящо за всички типове кожа. Притежава регенериращи и реструктуриращи свойства, които позволяват да се поддържа естествения воден баланс на кожата, като едновременно с това я зареждат с необходимите за здравия й вид витамини Е, С, В и А. Освен това е богато на органични киселини, глюкоза, фруктоза, калиеви, натриеви, кациеви и железни соли, ензими, биофлавоноиди, фитонциди и танини. То е богато и на силиций, заради което укрепва ноктите и подобрява състоянието на косата. Може да се използва за почистване на лицето и за разкрасяващи маски. Съдържа и проантоциан, който е най-силния естествен антиоксидант, известен на науката. Наричат го  “хормон на младостта“ заради високото му съдържание на биофлавоноиди, които напомнят по своята структура естрогените на човека. Олиото от гроздови семки се усвоява лесно от кожата заради изключително леката си формула, в която се съдържа и естественият антиоксидант процианидин. Той има стягащ ефект, не запушва порите, като така регулира мастната секреция на кожата.

Image

Ползи:

Олиото от гроздови семки оказва детоксично, антиоксидантно, лифтинг действие, укрепва съединителната тъкан. То е известно като природен „хормон на младостта“, защото стимулира синтеза на колаген, повишава еластичността и тонуса на кожата, оказва противовъзпалително, овлажняващо и избелващо действие. Има редица положителни действия върху организма – отстранява алергичните и възпалителни процеси в организма, обновява и регенерира клетките и спомага за бързото възстановяване на целостта на кожата, което го прави подходящо за приложение при рани, изгаряния и протривания. Дренира и свива порите, обновява и регенерира клетките, отстранява възпалителни реакции, помага при косопад, като освен това е и доказан липолитик и антиоксидант. Използва се и като масажно масло, както и влиза в състава на много козметични продукти, тъй като притежава регенериращи и рестуктуриращи свойства, които позволяват поддържането на естествения воден баланс на кожата.

Олиото от гроздови семки е антиоксидант, липолитик и антисклеротик, което го прави незаменимо терапевтично средство . Затова е изключително ефективно в борбата с целулит, разширени вени и купероза. То укрепва и прави еластични стените на кръвоносните и лимфните съдове, като стимулира кръвообращението. Наличието на естрогени в състава му контролира секреторната активност на мастните жлези, ръста на косата, синтеза на колаген, нормализира секрецията на мастните жлези, забавя стареенето на кожата, увеличивава скоростта на обновяване на клетките на епидермиса, усилва синтеза на колаген. Фитоестрогените му пък позволяват да се поддържа еластична и свежа кожа, което спомага за грижата за бюста, тъй като олиото от гроздови семки се счита за най-доброто средство за запазване на еластичността и тонуса на гърдите.

Изследвания:

През 1994 г. учени откриват в гроздето голямо количество активни вещества, наречени полифеноли. Те атакуват свободните радикали и забавят стареенето на кожата, породено от стреса, околната среда и други фактори. Спират процеса на разрушаване на клетките и спомагат за подмладяването на кожата. Полифенолите притежават антиоксидантни свойства, укрепват кръвоносните съдове, подобряват кръвообращението, подпомагат подмладяването и оздравяването. Тестове показват, че антиоксидантната сила на олиото от гроздови семена е 50 пъти по-голяма от тази на витамин Е и 20 пъти по-голяма от витамин C.

Част V – Хималайска сол

Хималайската кристална сол е 100% чист натурален продукт. Неслучайно е наричана „бялото злато“, тъй като е най-чистата сол на планетата. Тя съдържа редица жизнено важни минерали и елементи за човешкия организъм, като калий, калций, магнезий и фосфор, а розовият й цвят се дължи на съдържащото се в нея желязо. Най-активният елемент в състава обаче е натриевият хлорид (97%), който винаги търси противодействащ елемент, за да може pH-то на организма да остава неутрално. Хималайската сол има кубична кристална структура, която е съхранила слънчева енергия от преди 250 милиона години. Поради високата степен на чистота, тя не се деминерализира и не се пречиства. Това позволява да се запази кристалната й структура и нейните благотворни биоенергетични качества. При взаимодействието с вода (каквато е по начало човешката пот), освобождава тази енергия. По този начин осигурява на организма повече енергия от природата.

Image

Ползи:

Хималайската сол действа противовъзпалително, антибактериално, антиалергично и антимикотично. Тя има благоприятен ефект върху здравето и правилното функциониране на целия организъм, като се отличава с това, че притежава безспорни лечебни свойства. Помага за детоксикацията на организма, като го пречиства от токсини и свободни радикали, укрепва имунната система и спомага в борбата с бактерии, осигурява допълнителна енергия на организма и повишава издръжливостта, регулира обмяната на веществата и има успокояващо въздействие върху кожата, което е особено благоприятно за хора с дерматологични проблеми. Освен това има благоприятен освежаващ и подмладяващ ефект, като същевременно спомага за неутрализира дисбаланса на pH-то на кожата.

Изследвания:

В своята книга „Вода и сол, есенцията на живота“ д-р Барбара Хендел и Питър Ферейра правят задълбочен анализ на хималайската кристална сол, като съчетават холистичните схващания със съвременните научни достижения. Според тяхното изследване в хималайската кристална сол се съдържат 94 елемента от Менделеевата таблица, от които 84 елемента участват в метаболизма на човешкия организъм. Те се намират в солта в същото съотношение, в което са били в първичния океан, от който се счита, че се е зародил живота на Земята.

„Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“, онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора със здраво сърце и тяло. Съсредоточете мисълта си върху солта, към този елемент на равновесие и повдигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите го наричат „прана“, т.е. сила, която носи живот в себе си.“ (Петър Дънов, 25 март 1917 г.).

Доказано е, че човешкото здраве е в пряка зависимост от водно-солевия и алкално-киселинния баланс, които се поддържат от специфичното съотношение между водата, солта и йоните на калия, калция и магнезия. Съотношението на тези минерали в кръвта на човека е сходно със съотношението им в океаните. Произхождайки от праисторическия океан, хималайската сол се състои от 98-99% натриев хлорид и голям брой минерали, включително калий, калций и магнезий.
 
Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Вашият коментар

Опасните съставки в козметиката

Част I – Парабени:

Започваме списъка си с най-разпространеният причинител на проблеми – парабените, които заемат 3-то място в списъка на скритите канцерогени. Това са консервантите в козметичните продукти, които удължават срока им на годност и се използват масово въпреки факта, че са силно токсични. Най-често срещаните сред тях в козметиката са methylparaben (Е218), propylparaben (Е216), ethylparaben (Е214), както и benzylparaben и butylparaben.

Image

Рискове:

Парабените са силно опасни, тъй като имитират човешките хормони и могат да предизвикат различни ендокринни нарушения. Те проникват в най-дълбоките слоеве на кожата, абсорбират се чрез кръвообращението и се натрупват в тъканите на тялото, след което попадат в органите на човека и ограничават нормалната ензимна активност на тялото. По този начин предизвикват сериозни проблеми, като увреждания в имунната система, различни алергични реакции, невротоксичност, заболявания, аномалии, имунотоксичност, ендокринни смущения, репродуктивна токсичност, дразнения на кожата, контактен дерматит, купероза и дори рак.

Един от най-зловещите ефекти на парабените е тяхното проникване в човешкото ДНК – генетичния код на клетката. Това е причината да се наблюдават и сперматозоидни нарушения и намаляване на нивото на тестостерон при момчета, изложени на тези химикали преди пубертета, което увеличава риска за рак на тестисите, нарушения на простатата, тестикуларна атрофия или безплодие. Освен това с употребата им драстично се увеличава рискът от развитие на рак на гърдата.

Изследвания:

Агенцията за опазване на околната среда в САЩ предупреждават в доклада си „Фармацевтични продукти и продукти за лична хигиена на околната среда“, че тези химически консерванти показват висока естрогенна активност в направените изследвания. Това доказва, че парабените имитират естесвения хормон естроген, като по този начин причиняват редица смущения в ендокринната система на организма, което се отразява неблагоприятно на хипоталамуса, яйчниците, щитовидната жлеза, както и на почти всяка система в тялото.

Освен това все повече специализирани проучвания оповестяват констатацията си, че парабените са свързани с появата и развитието на рак на гърдата. В изследванията на различни източници се установява, че има наличие на парабени в туморните образования на гърдата. Тези наблюдения са потвърдени и от университета „Рийдинг“, където според изследване от 2004 година 18 от 20 тумора на гърдата са съдържали значително количество парабени, което доказва натрупването им в организма и връзката им с развитието на рак.

Сред последно оповестените тревожни факти, свързани с употребата на козметични продукти, съдържащи парабени, е, че тези вещества могат да се предават от бременна жена на нейния плод. Те успяват да се пренесат от тялото на майката и да преминат в това на детето, като така му повлияват негативно още преди да се е родило. Има дори случаи, в които е открито наличието на парабени в майчиното мляко, като по този начин предизвикват увреждане на имунната система на новороденото, от което се провокират различни смущения.

Част II – Формалдехид

Това е следващият по популярност консервант в масовата козметика, който е изключително опасен и причинява сериозни здравословни проблеми. Използва се в почти всички продукти за лична хигиена – шампоани, продукти за нокти и коса, паста за зъби, дезодоранти, парфюми и бебешки шампоани, където се среща и в съединенията си Quaternium-15, Dimethyl-dimethyl (DMDM) hydantoin, Imidazolidinyl urea, Diazolidinyl urea, 2-bromo-2-nitropropane-1 и 3-diol (bronopol).

Image

Рискове:

Опасността за здравето се крие в това, че формалдехидът е един от най-силните нервотоксини и канцерогени, но въпреки това съединенията му продължават да се използват в масовите козметични продукти. Употребата му причинява проблеми в развитието, контактен дерматит, нервни и ендокринни смущения, алергии, имуннологични проблеми и редица други проблеми, включително и рак. Той е доказан дразнител на кожата и лигавиците, като освен това е изключително опасен за бременните жени, тъй като води до генетични увреждания на плода.

Изследвания:

Формалдехидът се счита за канцероген от много експертни и държавни органи, поради сериозната опасност за здравето. Според доклад, посветен на безопасността на козметичните препарати, една трета от тестваните продукти съдържат канцерогенни съставки като формалдехид. Европейският съюз дори ограничава употребата му в продуктите за лична хигиена, като изисква продуктите с формалдехид или с неговите съединения непременно да се отбелязват на етикета като „съдържащи формалдехид“.

В САЩ властите добавят формалдехида към списъка с канцерогените, като посочват, че химикалът също може да е причинител на рак. Те се позовават на доклад за Министерството на здравеопазването, в който американските учени предупреждават, че хора, изложени на по-голямо въздействие на формалдехид, са застрашени в по-голяма степен да развият фарингеален рак, миелоидни левкемии и други форми на рак. Освен това според изследвания на Американската академия по дерматология, формалдехидът и съединенията му са сред главните виновници за развитието на контактен дерматит.

Част III – Пропилен гликол

Пропилен гликолът е продукт на химичен синтез – производен нефтопродукт от вида на сода каустик, който представлява разяждаща течност. В козметиката се използва като овлажнител, тъй като задържа водата да не се изпари от кожата, а в действителност той е антифриз за водно охлаждане. Той е една от най-разпространените съставки във всички видове козметични продукти. Съдържа се в сапуни, лосиони, води за почистване, кремове, овлажнители, тоници и серуми, като на етикетите се изписва като propylene glycol, 1,2-propanediol, propane-1,2-diol. Пропилен гликолът е толкова силен, че се използва в автомобилния антифриз, спирачна течност и лак, както и за почистване на дъната на кораби и лодки.

Image

Рискове:

Пропилен гликол има малка молекула и се абсорбира през всички слоеве на кожата, заради което създава усещането за гладкост, но това е в резултат от изтласкването на важни за здравето на кожата съставки. Дори използването му в много малки дози причинява сериозни щети на целия организъм – уврежда бъбреците и причинява аномалии и изменения в черния дроб, предизвиква дразнене и дерматит на кожата, конюнктивит на очите и белите дробове. Пропилен гликолът предизвиква различни алергични реакции, раздразванения и спомага за образуването на акне. Силната му токсичност предизвиква ендокринни смущения и е изключително опасна за органите.

Вдишваненето на пропилен гликол може да причини дразнене на дихателните пътища и на гърлото, потискане на централната нервна система, проблеми с кръвта и бъбреците, нистагъм (бързи неволеви движения на очите) и лимфоцитоза (нарастване броя на лимфоцитите в кръвта). Поглъщането му може да предизвика белодробен оток, мозъчно увреждане, хипогликемия, хемолиза и дори смърт.

Изследвания:

Концентрацията на пропилен гликол е най-висока в състава на сухите дезодоранти, което ги прави най-опасни сред останалите козметични и повечето индустриални продукти, в които се използва това съединение. Затова и специалистите са категорични, че дезодорантите, които се използват за лична хигиена в областта на подмишниците, имат принос за развитието на рак на гърдата.

Проведените тестове с животни пък показват, че продължително третиране с пропилен гликол води до мозъчни, чернодробни и бъбречни аномалии.

Пропилен гликолът се е доказал като толкова токсичен продукт, че дори се изисква от работещите с него да носят предпазни ръкавици, облекло и очила, като са задължени да се освобождават от всички използвани от тях разтвори, в които се съдържа пропилен гликолът, чрез заравянето им в земята.

Част IV – Фталати

Токсичен химикал, използван в парфюмите, лаковете за нокти, спрейовете за коса, продуктите за лична хигиена и други козметични продукти, от където бързо прониква в тялото. Използват се за за разтваряне на ароматите и за по-доброто нанасяне на козметичните продукти. Фталатите служат като фиксатор, разтворител и свързващ агент в парфюмите, за да забавят изпарението и да задържат аромата по-дълго. Най-използваните в козметиката са dibutylphthalate (DBP), dimethylphthalate (DMP), and diethylphthalate (DEP), но не могат да бъдат открити на етикетите, въпреки че присъстват в почти всички възможни продукти за лична грижа, а най-често са описани като „парфюм“.

Image

Рискове:

Фталатите са основните причинители на сексуалните аномалии и за импотентността и стерилитета при мъжете, като някои от тях дори са канцерогенни. Те имат вредно въздействие върху ДНК и блокират процесите, които регулират мъжките полови хормони – андрогени. Има редица сериозни и опасни последствия за здравето от употребата на продукти, които съдържат фталати – потискат функцията на щитовидната жлеза, причиняват вродени дефекти, засягащи най-вече гениталното развитие на младите момчета, водят до намаляване на броя на сперматозоидите при възрастните мъже, причиняват хормонален дисбаланс, вродени уродства и трайни увреждания на половата система на плода по време на бременността и след раждането на детето. С хормоноподобното си действие разстройват хормоналния баланс и могат да причинят или драстично да влошат вече съществуващ рак на гърдата. Освен това тези химикали са виновни за някои аномалии в тялото, както и за ендокринните нарушения в организма.

Фталатите причиняват силен оксидативен стрес, който всъщност води до незабележимо в началото, но неизменно преждевременно остаряване, заради наличието на зловредни свободни радикали в тях. Употребата им води до хормонални нарушения във финия ендокринен баланс (т.н. ксеноестрогения). Освен това увреждат ДНК кода на клетката без разрушаване на мембраната, при което делението на клетката продължава до създаването на мутации, както и до най-страшната и коварна последица – рак на гърдата, пикочно-половата система, черния дроб, лимфната и кръвоносни системи и мозъка.

Изследвания:

През 2002 година се провежда изследване на американската организация „Работна група за здраве на околната среда” и открива наличие на фталати в 72% от продуктите за разкрасяване. По време на изледването учените стигат до извода, че фталатите оказват изключително вредно въздействие върху ДНК. Те се натрупват в тялото и са открити в много големи количества при жени в детеродна възраст. Опасното при тях е, че ако бременна жена е използвала козметика с фталат, това засяга развитието на плода, особено ако детето е от мъжки пол. Причината е, че този химикал блокира процесите, които регулират мъжките полови хормони – андрогените, което води доимпотентност и стерилитет. През май 2005 година Университета на Минесота също намира връзка между фталатите и гениталните аномалии при бебета от мъжки пол. Освен това съществуват различни изследвания, че употребата на фталати причинява безплодие и увреждат спермата при мъжете.

През септември 2000 г. учени от „Център за контрол и предотвратяване на заболяванията“ в САЩ откриха изненадващо високи нива на фталати у всеки от 289 тествани човека, особено на жени в детеродна възраст. Заключението им е, че „вероятността от натрупване на фталати в организва е много по-висока отколкото се предполагаше досега“. През юли 2005 г. същата институция докладва, че са открили форми на дибутил фталати, използвани в лака за нокти и синтетичните аромати във всички тествани продукта.

След години лобиране от потребителски групи през 2003 година с приемането на шестата „Европейска директива за козметика“ двата най-често срещани фталати – дибутил (dibutil) и диетилхексил (diethylhexyl), са забранени в Европейския съюз за използване в козметиката. Това накара международните компании да променят формулите на продуктите си на европейския пазар.

Част V – Натриев лаурил сулфат

Това е активната съставка, която разпенва продукта. Използва се в шампоани, гелове, пяни за коса, перилни препарати, пасти за зъби, води за уста и други козметични продукти. Това синтетично вещество е производно на петролните продукти, но в псевдо-натуралната козметика се представя като продукт на кокосото масло. Евтиният химикал е най-вредната съставка на продуктите за коса и кожа. Въпреки вредата за организма, на практика е невъзможно да се предпазим от употребата на тези вещества, тъй като се използват при производството на 95% от шампоаните. Най-популярните на пазара негови наименования са натриев лаурил сулфат (sodium lauryl sulfate) и натриев лаурет сулфат (sodium laureth sulfate).

Image

Рискове:

Натриевият лаурил сулфат и натриевият лаурет сулфат спадат към анионните тензиди (пенители), които причиняват сериозна вреда за здравето. Прониквайки в организма, се натрупват в тъканите на очите, главния мозък, черния дробПо този начин значително увреждат имунната система на кожата, причиняват дразнене на кожата и очите, обриви, косопад, пърхот на скалпа, сухота на кожата, лющене, комедони и дори дерматити, както и редица алергични реакции. 

Ако натриевият лаурил сулфат влиза в състава на шампоана, който ползвате ежедневно, това отслабва косъма и косата окапваОчите на подрастващите са застрашени от неправилно развитие, ако са изложени на натриев или амониев сулфат. Освен това когато се комбинират с други химикали, могат да създадат нитрозамини, които са много силни канцерогени.

Изследвания:

Според научните изследвания натриевият лаурил сулфат води до дразнене на кожата и може да се свърже с рак, смущения на ендокринната система, репродуктивна токсичност и невротоксичност.

Японски изследвания показват, че натриев лаурил сулфат е мутаген (предизвиква геннетични мутации). Според токсиколозите, всяко вещество, което е мутаген, увеличава риска от рак. Освен това при проучванията е доказано, че това е единствената съставка в сапуните, която влиза в системата на кръвообращение.

Експертите от CIR (Cosmetic Ingredients Review – организация, която се занимава с проверка на безопасността на козметичните ингредиенти) стигат до извода, че при дълга употреба чрез козматиката натриевият лаурил сулфат се натрупва в клетките на кожата, като по този начин нарушава процеса на формиране на защитната бариера на епидермиса.

В доклад от 1983 година за безопасността на натриевият лаурил сулфат се предупреждава, че той навлиза и остава в сърцето, белите дробове и мозъка чрез контакта с кожатаЖивотни, които са в досег с тях страдат от нарушено зрение, нарушение на централната нервна система, затруднено дишане, диария, дразнене на кожата, като дори има и смъртни случаи.

Изследване на Медицинския колеж от щата Джорджия доказва, че натриевият лаурил сулфат необратимо съсипва детското зрение, отслабва имунната система, прониква през кожата в основни органи (черен дроб и сърце) и се отлага в тях. При взаимодействие с други козметични съставки образува канцерогенни вещества и нитрати, които попадат директно в кръвта.

Част VI – Триетаноламин и Диетаноламин

Етаноламидите триетаноламин (TEA) и диетаноламин (DEA) се добавят към продуктите, като приложението им в козметиката обикновено се свързва с това да направят консистенцията им подобна на емулсия и да могат да образуват пяна, както и като емулгатори. Откриват се  в различни кремове, дезодоранти и шампоани, в продукти като спирала, фон дьо тен и бебешки шампоани за тяло, като емулгатори и/или агенти за образуване на пяна. Служат като основа за рН регулиране в козметиката, както и като разтворител. Използват се с редица мастни киселини, за да преобразуват киселината в стеарат (сол), която после става основата на почистващия агент. Най-честите им наименования в козметичните продукти са DEA, diethanolamin, TEA, triethanolamine, Coconut fatty acid monoethanolamide, Cocamide TEA, Cocamide DEA.

TEA

Рискове:

Етаноламидите имат раздразняващо действие, като предизвикват алергични реакции, проблеми с очите, сухота на кожата и косата, като могат да бъдат дори токсични за имунната система, ако се абсорбират от кожата при дълго използване. Тези химикали са амини и при влизането си в контакт с нитрати създават канцерогени или канцерогенни съединения, които способстват за формирането на ракопричиняващи нитрозамини.

Изследвания:

Триетаноламинът и диетаноламинът са ограничени за употреба в Европа заради доказаните си канцерогенни свойства, особено върху черния дроб и бъбреците. Редица проведени тестова установяват, че амините се свързват с нитрозиращи агенти (и от други съставки) и образуват нитрозамини (канцерогени). По този начин те се превръщат в са кожни сенсибилизатори и образуват канцерогенни нитрозамини в кожата или тялото след абсорбирането им или при смесване с нитрозиращи агенти. Освен това тези химикали са неразградими и замърсявят околната среда.

Източник: http://inscento.com/

 

Posted in Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар

Определяне степен на кожна пигментация, фототипове по скалата на Фицпатрик

 

Image

Скалата на Фицпатрик е създадена от Т.БФицпатрик в Харвардския университет, през 1975 г. Тя квалифицира различните типове кожа, с цел да е ясно как кожата ще бъде повлияна от ултравиолетовата светлина. Съществуват шест типа кожа:

Тип 1
Бяла кожа и много светла коса /червена или руса/, със сини очи и лунички. За този тип кожа са характерни слънчевите изгаряния. Като цяло, притежателят на подобни външни белези не би могъл да се нарече „добър кандидат“ за лазерна епилация. Първо, такъв тип кожа ще изгори лесно и второ, лазерът трудно ще се фокусира към светлите косми.

Тип 2
Това са хората с бяла или светло бежова кожа, косата е червена или руса. Очите са сини, пъстри, зелени или лешникови. Този тип кожа също не е много подходящ за лазерна епилация.

Тип 3
Това е кремаво-бялата кожа, без значение цветът на очите и косата. Хората, притежаващи този тип кожа са отличните кандидати за лазерна епилация.

Тип 4
Това са хората с тъмно кафява кожа и тъмна коса. Рядко изгарят на слънце и лесно добиват тен. Това ги превръща в добри кандидати за епилация с лазер.

Тип 5
Към този тип спадат хората с кафява, матова кожа, тъмна коса и кафяви очи. Рядко изгарят на слънце, лесно се сдобиват с тен. Те също са от „добрите кандидати“ за лазерна епилация, но в зависимост от това, колко тъмна е косата им, разбира.

Тип 6
Става дума за черната кожа. Тези хора са достойни кандидати за лазерна епилация, но може да се наложи по-прецизен избор по отношение на вида лазер. Това трябва да бъде лазер, специално насочен към тъмна кожа и тъмен цвят на косата.

Image

Posted in Грим. Декоративна козметика и гримьорство. Професионален грим, Козметика, козметични грижи | Tagged , , , , | Вашият коментар

Митове и истини за плацентарната козметика

GHC-human-Placenta-Extracts

Без съмнение, да бъдеш млад е много по-хубаво, отколкото стар. На всеки човек много му се иска младостта да продължава минимум четиридесет години. Но не се получава, природата взима своето.
Общо взето, стареенето е напълно обективен процес и никакви постижения на науката не могат да го спрат засега. Старостта не може да бъде победена, но затова пък с нейните външни признаци борбата е напълно възможна. И на това се дължи мощта на съвременната козметология.
Цялата работа е във външността: когато сутрин от огледалото те погледнат тридесетина преживени години, веднага разбираш, че времето лети, и главата ти се изпълва с всякакви неприятни мисли. А ако използваш подмладяваща козметика, то признаците на стареенето не се набиват на очи, неприятните мисли може да се отложат за по-късно и човек продължава да живее и да се весели.
За съжаление обаче подмладяващата козметика въобще не подмладява! Нейното използване е насочено единствено към намаляване на признаците на стареене. И това не бива да се забравя.
Плацентарната козметика е едно от направленията в съвременното „подмладяване“.
Плацентата е специален орган, осъществяващ връзката и обмяната на веществата между организма на майката и зародиша в периода на вътреутробното развитие. Тя се образува по време на бременността при всички бозайници, в това число и при човека.
Както и всеки друг орган, плацентата съдържа белтъчини, мазнини, нуклеинови киселини и витамини. В това отношение тя не се отличава значително, да речем, от парче черен дроб. Освен това в плацентата се осъществява синтез на различни хормони, необходими за нормалното протичане на бременността. В нея също има различни белтъчни фактори, влияещи на живота на клетките.
В козметологията се използват и плацента, получена от животни, и плацента от човека. Ако плацентата е човешка, тогава в описанието на козметиката трябва да присъства понятието „алогенен“.

Мит 1. Човешката плацента за производство на козметични средства се получава от абортиран материал.
Това не е така. Тук главният аргумент е алчността на производителите – зрялата плацента, получена след раждане на бебето, е десет пъти по-голяма, отколкото плацентата, получена след аборт. Т.е. използването на абортиран материал е десет пъти по-малко изгодно.

Мит 2. В козметиката човешката плацента действа по-ефективно, отколкото плацентата от животни.
По съдържанието на биологични активни вещества човешката и животинската плацента не се различават. Общо взето, няма разлика каква плацента ще бъде използвана за производството на крем или маска.

Мит 3. Използването на плацента за подмладяване е съвременно откритие.
Историята на използването на плацентата започва някъде през 40-те години на миналия век. Именно тогава се изяснило, че плацентарните препарати действително могат забележимо да намалят признаците на стареене. След това се оказало, че причината за това е в действието на различни стероидни хормони, които се съдържат в плацентата в големи количества. Тези хормони проникват активно в кожата, особено, ако подмладяващия крем е мазен.
Впрочем радостта от това откритие не продължила дълго: появили се доказателства за това, че въздействието на хормоните върху кожата има няколко твърде неприятни странични ефекти. И нарушението на хормоналния фон е най-малкото зло в случая.
Ужасени от получените резултати, създателите на плацентарната козметика започнали да отстраняват хормоните от своите препарати. Повечето съвременни плацентарни средства вече не съдържат хормони.
Впрочем понякога производителите на плацентарна козметика, за да привлекат потенциалните купувачи, разказват за стари данни от 60-те години на миналия век, в които се описва вълшебното действие на плацентата. В тях се говори за свойствата на неочистената от хормоните плацента, следователно, не може да се направи какъвто и да било паралел с ефективността на днешните плацентарни препарати. Това са несравними неща.

Мит 4. Плацентарната козметика подмладява.
Това е много съмнително твърдение. Но възможно е да се има предвид, че тя може да ускори деленето на клетките. Действително, плацентата съдържа маса фактори на растежа. Това са миниатюрни белтъчини, които принуждават определени групи клетки да се делят. Има например фактор на растежа на съдовете, който предизвиква усилен растеж на капилярите, фактор на растежа на фибробластите – клетки на съединителната тъкан и т.н.
За сметка на такива фактори на растежа плацентарната козметика може да ускорява заздравяването на рани.
Нужно ли е обаче да се стимулира делението на клетките на неповредената кожа? Подобна стимулация предизвиква сериозни опасения: колкото повече е това стимулиране, толкова по-голяма е вероятността от туморно повреждане на клетките, т.е. съществува опасност от възникване на рак. В човешките клетки има множество защитни механизми, предотвратяващи прераждането. Ако клетката бъде принудително заставена да се дели с помощта на мощна обработка с фактори на растежа, има голяма вероятност от увреждане на тези защитни механизми.

Мит 5. Плацентарната козметика насища кожата с хранителни вещества.
Най-големият ефект от плацентарната козметика е свързан със съдържанието на голямо количество белтъчини, нуклеинови киселини и полизахариди. През кожата молекулите на тези вещества не проникват, тъй като са доста големи. Всички твърдения за захранване с тези белтъчини на кожата са рекламен трик. Смисълът на техните действия е овлажняването на кожата.
Тук, между другото, е важно да се знае, че понякога овлажнителите могат да изсушат кожата, колкото и парадоксално да звучи. Как действат те: това са молекули, способни да свързват водата. При нормална влажност те взимат вода от въздуха, а ако атмосферната влажност е силно понижена, например през зимата в помещенията, то тези овлажнители, обратното, ще я черпят от кожата.
И така, може да се каже, че от плацентарната козметика има ефект, но той съвсем не е толкова голям, както твърдят производителите. Пък и възможните негативни последствия от нейната употреба съвсем не са за подценяване. Използването на плацентарни препарати е въпрос на риск за всеки, който иска да открие подмладеното си изображение в огледалото.

Източник: Лечител.бг

 

Posted in Козметика, Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар

Козметични грижи за старееща кожа

bdrКозметична профилактика на стареенето на кожата

Грижейки се за кожата си днес, ние мислим за нашето бъдеще. Човек с хубава кожа изглежда прекрасно във всяка възраст. Правилните методи са способни кардинално да подобрят външния вид. Подборът на средства е в съответствие с индивидуалния тип кожа. Един от най-ефективните методи в профилактиката на стареенето на кожата и корекцията на възрастовите изменения в условията на козметичните салони е така наречената козметична мезотерапия, представена чрез метода Beauty Defect Repair BDR. Това е алтернативен метод за тези, които категорично са против инжекциите. Същността на метода е неинвазивна иглена микроперфорация, която се прилага плътно по-цялото лице, околоочен контур, шия и деколте, за разлика от инжекционната мезотерапия, чието приложение е локално само в проблемните зони. BDR е комплексен метод с въздействие върху всички основни нива на кожата.

Ефектът е близък до медицинския, а резултат се постига още след първата терапия. Системата BDR комбинира широк спектър от ефекти и механизми за обновяването на кожата и подобряване на контура на лицето. За разлика от конвенционалната мезотерапия (прилагана само от дерматолози и козметолози) BDR е лицензиран в световен мащаб за приложение в козметичните центрове. Методът е ефикасен, без странични ефекти и не уврежда клетките и капилярите. На практика това е безрискова и безкръвна мезотерапия с медицински резултати.

Методът е насочен към три основни нива на въздействие:
Етап 1. За да се увеличи пропускливостта на кожата е необходимо да се снеме горния слой на епидермиса, който служи като бариера. Методът включва нова комбинирана пилинг система, която е съставена от биологичен пилинг и апаратен микропилинг.

Биологичният пилинг се извършва с продукти (Re-action deep, natural), съдържащи фруктови и гликолови киселини с повишаваща се концентрация според броя на процедурите. За разлика от химичните пилинзи, които са агресивни към кожните слоеве, биологичният пилинг Re-action natural и Re-action deep не разрушава кореноцитния слой на кожата и не нарушава клетъчната структура. Води до постепенно ‘излющване’ на кожата, дълбочинно почистване и видимо намаляване на несъвършенствата. Повишава автохидратационните механизми, стимулира и ускорява деленето на клетките, регулира мастната секреция. Кожата става по-гладка и изглежда по-млада. Използва се без риск и през летния период. Прилага се по целото лице, околоочен контур, шия и деколте.

Биологичният пилинг ‘разбива’ слепващото вещество в роговия слой и подготвя епидермиса за следващия механичен пилинг.
1.2. Апаратният микропилинг Profipeel е специално разработен релефен накрайник, който гарантира равномерен и безопасен механичен пилинг. Поради специфичното движение, с което се изпълнява пилинга, се отстраняват мъртвите кожни клетки и се осигурява по-добра абсорбция на активните съставки от продуктите, прилагани в последствие. Има ефект на микродермоабразио. Използва се и за суха, чувствителна и куперозна кожа.

Етап 2. Перфорация на кожата. Използват се патентована ръкохватка и специална иглена система в комбинация с филъри от ново поколение – хиалуронова киселина, botox-like филър за локално попълване на бръчки и завършащ крем-коктейл от подмладяващи съставки. Хиалуроновата киселина (продукт Re-charge N) е със специална структура с изключително малки нано-молекули и нанесена върху кожата след микроперфорацията прониква до по-дълбоките кожни нива.

2.1. Микроперфорация XL.

На дръжката на апарата за мезотерапия е прикрепена специална приставка със стерилни микроигли. Посредством нея се правят около 60 000 микроперфорации по цялото лице, шия и деколте. За разлика от инжекциите за попълване на бръчки, които имат предимно локално действие, методът BDR е еднакво ефикасен за цялото лице, шия и деколте. Това означава, че активните съставки от прилаганите продукти попиват навсякъде в кожата и подобряват общия й вид, регенерират цялостно структурата й, намаляват атрофичните проблеми и подобряват тонуса и еластичността. Терапията не поврежда кръвоносните съдове, а процедурата е абсолютно безболезнена и безопасна и дори притежава укрепващ съдовете ефект. Основният филър, които се използва тук, е хиалуронова киселина и освен дълбоката хидратация, резултатът е и силен лифтинг ефект. (Продукт Re-charche с Push-up ефект)

3. Етап 3. Система за микромасаж на ниво клетка, мускули и укрепване на връзките между кожа и подкожни слоеве с цел стягане на съединителната тъкан, повишаване на еластичността и като резултат постигане на лифтинг ефект. Напрежението на кожната повърхност отслабва и кръвният поток се активира. Вибрационният масаж отпуска слепената клетъчна структура, което води до подхранване на кожата.

След колко терапии ще постигнем видим ефект?

Клиентите не разполагат с много време и търпение. Те искат видими резултати още с първата терапия. Методът BDR осигурява тази възможност – след първата терапия разликата в изгледа на кожата е видима. Ефектът нараства в следващите дни при условие, че клиентът продължава да използва в къщи продуктите за домашна употреба – в този случай действието им се натрупва и ефектът се увеличава и след посещението в студиото. Терапия сама по себе си е много приятна. Най- добър резултат се получава след четири процедури в рамките на един месец, по една седмично, последвани от 4 – 6 поддържащи, по една месечно.

Силни страни на метода: Целогодишен; Комбиниран – въздейства комплексно върху кожата на лицето, околоочния контур, шията и деколтето; Безболезнен; Стяга овала на лицето, Може да се комбинира с козметични хирургични процедури като подобри състоянието на кожата преди процедурата и запази ефекта й след нея.

Сред целия арсенал от средства и методи, способни да сътворят чудо и да направят всяка жена неотразима, методът Beauty Defect Repair е оптимален синтез между мануална терапия и съвременна технология. Tова е система от уред, техники и продукти, която съчетава цялостната грижа за здрава и млада кожа с възможностите на пластичната хирургия за подобряване и обновяване контура на лицето.

Източник: Хайку в зелено

Posted in Козметика, козметични грижи | Tagged | Вашият коментар

Маникюр и болести по ноктите

  1. ImageБолестите по ноктите се наричат онихопатии. Те се получават в резултат на вродени или придобити въздействия. Вродените са тези, които се унаследяват при различни генодерматози. Придобитите онихопатии, могат да бъдат в резултат на различни фактори:

    • локални въздействия от външната среда; физически фактори (травми и др.); химически фактори (силни киселини и основи);
    • биологични фактори – микози (гъбични заболявания) , бактерии;
    • в резултат на някои общи заболявания: анемии, чернодробни заболявания, ендокринни заболявания, неврологични заболявания, интоксикации и др.;
    • ноктите могат да се увредат при някои заболявания на кожата: псориазис, лихен планус (lichen planus), атопична екзема и др.;
    • промени в резултат на някои тумори – доброкачествени и злокачествени;
    • при употреба на някои медикаменти: тетрациклин, цитостатици и др.;

    Какви промени се наблюдават върху нокътя?

    Промените са в цвета и структурата на нокътя. Промените в оцветяването могат да бъдат:

    • Белезникави, бели петна – левконихия (leuconyhia). Наблюдават се при някои чернодробни заболявания, анемии и др.
    • Жълтокафяви оцветявания – при гъбични заболявания (микози,) псориазис(psoriasis)), при прием на тетрациклини и от лаковете за нокти;
    • Синьо-черни оцветявания – при субунгвален хематом, злокачествен меланом ,при прием на цитостатици и антималарици;

    Промените в структурата са:

    • Пълна липса на нокът по рождение- анонихия (anonychia – рядко наблюдаван генетичен дефект);
    • Малки, къси нокти – микронихия(micronychia), тя освен генетичен дефект се наблюдава при онихофагии (гризане на ноктите). Могат да се наблюдават и при системни заболявания – скрелодермия прогресива;
    • Централно хлътване на нокти – койлонихия(koilonychia). Наблюдава се при железен дефицит;
    • Задебелени и изкривени нокти като на граблива птица – онихогрифозис(onychogriphosis). Наблюдава се при различни гъбични заболявания, при нарушение на периферната циркулация и др.;
    • Нокти като часовниково стъкло (изпъкнали нагоре нокти), които се съчетават с пръсти като барабанни палки,се наблюдават при хронични белодробни и сърдечни заболявания;
    • Отлепване на нокътя от нокътното ложе – онихолизис(onycholysis). Най-често се среща при физически и химически травми, при прием на медикаменти (антибиотици), при гъбични заболявания (микози) и при вродени заболявания (генодерматози);
    • Повишена чупливост на ноктите – онихорексис(onychorrhexis). Срещат се при някои чернодробни, ендокринни заболявания, смущения в обмяната на желязо и минералната обмяна,може да бъде и в следствие на химични въздействия;
    • Точковидни депресии.по ноктите се наблудават често при псориазис, алопеция ареата (alopecia areata)и лихен планус;
    • Напречни стрии (бразди) по ноктите се срещат При хронични екземи, прием на някои медикаменти като цитостатици;
    • Надлъжни стрии могат да възникнат в резултат на травми, от химични въздействия, нарушено кръвообращение и при лихен планус;
    • Натрупване на рогова материя под нокътното ложе –хиперкератозис субунгвалис (hyperkeratosis subungualis) се среща при тежки генерализирани дерматози като хронична екзема, ихтиоза, псориатична еритродермия.
  2. Ноктите на краката поради тесни и неудобни обувки много често могат да нарушат своята цялост и често се поддават на инфекции. Докато ноктите на ръцете са повече изложени на външни фактори на средата.

  3. При редките генетични заболявания на ноктите не може да се говори за превенция. Докато при придобитите би могла да съществува превенция, като избягване на контакти със силни киселини и основи, превенция от травми, превенция от биологични причинители- работа със стерилни инструменти от маникюристи и педикюристи , избягване посещението на басейни и плажове с боси крака, пробване на обувки без чорап.

  4. То е различно при различните онихопатии и е в зависимост от етиологията (причината) за тяхното възникване. Първо и най-важно е да се открие точната причина. Най-често срещана е онихомикозата (onychomycosis – гъбички). Лекува се с прием на медикаменти през устата. При увреждането на ноктите от прием на медикаменти, трябва да минат месеци от преустановяване на приема и да се прилагат съответни локални грижи, за да се възвърне здравата цялост на нокътя. При повечето форми на увреждане е уместно включването на поли витаминни препарати и микроелементи.

    При заболяване на ноктите вследствие на общи заболявания на организма трябва да се лекува общото заболяване.

    При онихофагия основното средство трябва да бъде насочено към преодоляване на неврозата. Общо казано за излекуването на нокътя, поради бавния растеж, се изисква по- дълго време и е необходимо търпение.

  5. По време на лечение на онихомикозата пациентът трябва да знае, че трябва да използва отделен инструментариум за болните нокти, който периодично трябва да се изварява и да се държи в камерата на хладилника.

  6. Агентите, които увреждат ноктите, са относително еднакви през годините. По-често заболявания на ноктите на краката се забелязват при активните спортисти, при неспазване на добри хигиенни правила от маникюристите, при ползване на силни киселини и основи, при професии като хигиенист и барман.

    Не се наблюдава бум или спад на тези заболявания през годините.Повишаване на Заболеваемостта трябва да се търси по-скоро при различните професии и индивидуални навици на пациента.

  7. Винаги да се обръщат към квалифициран дерматолог, ако има нужда по вазможност да се направят съответните изследвания. Дерматологът ще прецени какви трябва да бъдат те, за да се стигне до прецизна диагноза на онихопатията. Например при съмнения за наличие на гъбички или бактерии се взима материал от нокътя, който се оставя в различни среди. Ако съмненията са за увреда на ноктите от системни заболявания, се правят кръвни изследвания и се прави консултация със съответния специалист. При Евентуално наличие на лихен планус или дългогодишно изолиран псориазис се прави биопсия.

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар

Химически пилинг

Image

Химичният пилинг е нехирургична манипулация, чрез която се цели унищожаване на повърхностните слоеве на кожата с помощта на различни по сила на действие органични киселини. Целта на манипулацията е физиологична и контролирана промяна на вида на кожата, чрез регенериране на нов епидермис.

В зависимост от физикохимините свойства на агента, който се прилага, има три вида пилинг: повърхностен, среден и дълбок.

Чрез повърхностният пилинг се цели отстраняване само на най-горния рогов слой на кожата и евентуално се стига до ниво между гранулозния и базалния слой на епидермиса.

Чрез средният пилинг се достига ниво папиларна дерма (горния слой на дермата). При дълбокият пилингсе прониква в дълбочина- ретикуларна дерма. Кой от трите вида пилинг ще се избере зависи от целта която трябва да се постигне и от желанието на пациента, т.е. какво очаква той от тази процедура.

Какъв вид пилинг ще се избере е изключително важен момент за постигане на желаните резултати. За правилния избор голямо значение има професионализма и опита на дерматолога. Неговите възможности да снеме анамнезата и статуса правилно, да може професионално и убедително да обясни кой пилинг е най- подходящ за кожата на пациента и така в най-голяма степен да се удовлетворят очакванията му. Подчертавам, че това е много важен момент за добрия резултат от тази манипулация.

Как протича процедурата:
В днешно време козметичната индустрия е много развита и на пазара има много видове пилинги на различни фирми, които имат специални инструкции за провеждане на процедурата. Поради този факт не можем да обощим в строги линии как протича тази манипулация. Но най-обобщено:
На почистено лице , най-често преди същинския пилинг, се поставя някакъв препилинг, целта на който е да подготви кожата за същинския химичен пилинг. След това се нанася самия пилинг. Следвайки инструкциите на фирмата производител за време се следи и реакцията на кожата. Това е важен момент в който дерматологът трябва да прояви своята квалификация. Когато се цели да се проникне на ниво 1 (повърхностен пилинг) трябва да се следи за малки, разпръснати бели петънца или еритем с умерен интензитет. Когато се прилагат средно дълбоки пилинги, т.е. целта е да проникнем до папиларна дерма ( ниво 2) следим за еднороден бял слой с по – голяма площ. Когато се използват дълбоки пилинги с цел ниво ретикуларна дерма (ниво 3) агентът предизвиква еднороден сивкав цвят върху третираната кожа.

Този феномен, който се наблюдава се нарича фростинг и представлява денатурация на епидермалния кератин и/или дермалните протеини.

След това следва неутрализация на пилинга с друг агент, който е под различна форма в зависимост от марката пилинг, който е използван. На финала се поставя фотозащитен продукт и се обяснява на пациента изключителната важност за неговото използване в дните след пилинга, с цел да се предотвратят нежелани петна. Като време манипулацията е с продължителност 15-20 мин.

Болезнена ли е процедурата?

Процедурата е свързана с усещане за леко парене и затопляне на третираната зона. При дълбокият пилинг има по-силно усещане за парене и дискомфорт. Работила съм с най-различни марки пилинги и в никакъв случай не мога да определя, че тази манипулация е болезнена. При разговора с пациента преди процедурата, лекарят обяснява какво точно трябва да се почувства.

Всеки дерматолог има различни подходи, които е изградил в практиката си. Може да се обясни на пациента да информира лекаря за степента парене по някаква скала – например от 0 до 10.

Субектвното усещане за болка при различните индивиди е различно, но спокойно мога да кажа, че манипулацията не е болезнена. Прилагането на анестезия не се налага. Вентилирането на въздуха около лицето допринася значително за облекчаване на евентуалните неприятни усещания по време на процедурата.

Трябва ли да се използват специални продукти за домашна употреба след пилинга?

Много от фирмите производители предлагат набор от продукти за домашна употреба след процедурата, но те не са задължителни. Дерматологът обяснява за тези възможности, но закупуването им зависи от желанието на самите пациенти. Това което обаче е задължително да се използва след пилинг и трябва да бъде многократно повторено от дерматолога в целия цикъл от предварителния разговор до последните препоръки след процедурата, е използването на фотозащитни средства с висок фактор на фотозащита и ежедневно, многократно хидратиране на кожата в домашни условия. От изключителна важност е да се обясни, че редовното поставяне на фотозащита поне 30 дни след процедурата, ще избегне нежеланите хиперпигментации. Подходящата фотозащита се прецизира в разговор между двете страни, като лекарят трябва да препоръча подходящата текстура (според типа кожа) и степен фактор (съобразен с вида на пилинга и фототипа кожа). Другият важен момент след процедурата е многократната хидратация. Тя е изключително необходима с цел подпомагане излющването на третирания слой и постигане на желания ефект от пилинга. При дълбокия пилинг, когато химичният агент стига до разрушаване на ретикуларната дерма, пациентът трябва да остане поне 2-3 дни в къщи без да излиза и далеч от ултравиолетовата светлина проникваща дори през стъклата на прозорците. След този пилинг могат да се назначат и допълнително кремове с активни съставки, целящи успокояване на раздразнението.

Странични ефекти

Когато манипулацията се извършва от опитен лекар в областта естетична медицина, спокойно мога да кажа, че тя е нискорискова и няма странични ефекти. Когато казвам опитен лекар имам предвид професионализма през целия процес от изслушване на пациента- какво цели той с тази манипулация до преценката на лекаря и възможността му да го убеди от какво неговата кожа се нуждае. Да се обясни правилно и точно какви са очакванията от манипулацията, да се насочи пациента към точния вид пилинг, от който има нужда и не на последно място професионалното извършване на процедурата. Напомнянето за задължително използване на подходяща медицинска фотозащита и многократно хидратиране в домашни условия, ще предотврати нежелани последствия. Когато специалистът лекар извърши правилно и прецизно всички тези стъпки, мога да кажа спокойно, че химичният пилинг няма странични ефекти.

Възстановителен период

Периодът на възстановяване зависи от вида пилинг, който е приложен: повърхностен, среден или дълбок.

При леките повърхностни пилинги възстановяването е много бързо- около един ден след процедурата започва леко, почти незабележимо отпадане на повърхностния рогов слой, което продължава около 4 дни, а може и по-малко.

При средният пилинг се стига до по- дълбоките слоеве на кожата и за това там залющването е малко по- дълбоко и по- видимо. Продължава 4-5 дни. През цялото това време пациентите спокойно могат да не прекъсват социалните си ангажименти.

При дълбокият химичен пилинг, при който се стига до ниво 3 – ретикуларна дерма, възстановителния период е по- дълъг. Около 2 дни след процедурата на повърхността на третираната повърхност се образуват кафеникави крусти. Лекарят обяснява на пациента, че тези крусти не бива да се отсраняват механично, а трябва да се чака тяхното спонтанно отпадане, подпомогнато от многократната хидратация. След този пилинг пациентите трябва да прекъснат социалните си контакти около 5 дни и възстановителния период продължава около 10 дни.

След химичен пилинг няколко часа след процедурата кожата на лицето е леко зачервена. При дълбок пилинг е възможна и лека оточност.

Брой процедури

Невъзможно е да се каже точния брой процедури за провеждане на един курс пилинг. Това зависи от много фактори- вид на пилинг; дълбочина, на действие; цел на манипулацията; преценка на ефекта след първата процедура. Фирмите производители дават инструкции за използване на продуктите, но опитният дерматолог е този, който определя точната схема и честота на процедурите, следейки реакцията на кожата. За това в предварителен разговор с пациента се обяснява горепосоченото и броя и периода на извършване на процедурите се приемат условно точно. Като обобщено правило : колкото по- повърхностен е пилинга, толкова повече поредни процедури могат да се направят.

При средния пилинг обобщено може да се каже, че се извършват около 4 процедури през 10-14 дни. При дълбокия пилинг, ако не са постигнати желаните резултати от първия път ( това се преценява след пълното възстановяване на кожата), процедурата може да се повтори след 5ти-6ти месец. За това пак подчертавам, че броя на процедурите и интервала между тях се определят строго индивидуално при всеки пациент.

Колко дълго трае ефектът?

След направените процедури и възстановяване, финните бръчки се изглаждат, повърхностните дефекти се изчистват, кожата изглежда по- стегната и еластична. Колко дълго трае този ефект зависи от много “стресови фактори», на които е подложена кожата на пациента: ултравиолетова радиация, образуване на свободни радикали (при пушачки в особено големи количества), използване на неподходяща козметика, неправилен начин на живот, недостатъчно добри грижи за почистване на кожата и още много други фактори. Задължение на лекаря, специалист в естетичната дерматология, след процедурите да определи и да посъветва пациента каква бяла козметика и какъв макиаж да използва. Подчертава се абсолютната необходимост от правилно ежедневно почистване на кожата. На пациента трябва да се направи програма включваща процедури от естетичната дерматология, грижа за кожата в къщи и честота на посещаемост на дерматологичния кабинет.Важно е да се изгради много финна връзка, на пълно доверие на пациент към лекар. За да се постигне удовлетворяващ резултат от манипулацията, не е достатъчно да се направят само процедурите, а да се предложи една цялостна консултация и програма всеки пациент по отделно. Програмите да се правят с индивидуален подход, съобразен с много фактори, като се започне от тип кожа, емоционална индивидуалност и социален статус. Всички тези обстоятелства определят продължителността на ефекта. Ако пациента не се върне за консултация или поредна процедура в кабинета това, означава че лекаря не си е свършил добре работата. И най- скъпия пилинг последван от не добри грижи и консултации може да се окаже неефективен.

Обобщено мога да кажа, че пациентите, които държат на красивия и здрав вид на кожата трябва да правят серия процедури поне веднъж в годината. Най- подходящия сезон е есенно – зимния, поради по-слабото слънцегреене.

Подходяща ли е за млада кожа?

Няма възрастови ограничения за извършване на тази манипулация. Разбира се не се прави при деца и няма ефект при изключително застаряващи кожи. В последния случай се използват други възможности от естетичната дерматология и пластична хирургия. Химичният пилинг има много добри резултати при млади пациенти със себорейна кожа, акне, разширени пори. Пазарът на медицинска козметика предлага невероятно добър избор от пилинги с тази насоченост.

Има много проблеми на кожата, които могат да бъдат лекувани успешно с прилагането на медицински пилинг. Най-честите индикации за използване са: повърхностни бръчки, пигментации, постлезионални белези от акне, фотостареене, себорейна кожа, разширени пори, комедони, плоски брадавици. В някои случаи изолирано химичният пилинг няма да доведе до желаните резултати. Само квалифициран лекар може да прецени дали трябва да се проведе съответнното медикаментозно лечение за съществуващ проблем преди и след пилинга, за да се получи максимално удовлетворяващ резултат. От практиката си разделям пациентите, които се подлагат на пилинг процедури на две основни групи: Първата група пациенти са пациенти между 30-35 години, които за първи път забелязват първите признаци на стареене на кожата и търсят начин да забавят този процес. При тази група пациенти основната цел на манипулацията е да се възвърне изгубената влага, тонус, свежест на кожата, да се изгладат финните бръчки и възвърне еластичността на кожата.

Другата основна група пациенти, са тези с дерматологични проблеми или с последствия от тях, на които дерматологът сам препоръчва на определен етап от лечението химически пилинг. Такива са пациентите с белези от акне, хиперпигментация, множествени актинични кератоми, множествени плоски брадавици, фотоувреждане.

Дори и при абсолютно здрави кожи, без медицински показания, подходящият химически пилинг проведен в дерматологичен кабинет веднъж годишно води до невероятно добър естетически резултат и поддържане здравия вид на кожата.

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар