Как да ползваме етеричните масла

Как да ползваме етеричните масла

 images
Как да ползваме етеричните масла
Как да ползваме етеричните масла Всяко етерично масло има уникален ароматичен букет и притежава определени лечебни свойства. За да се проявят тия лечебни свойства маслото трябва да попадне по някакъв начин в организма. Съществуват различни способи за това. Тук представяме част от тях:

ИНХАЛАЦИИ

Инхалационните процедури с етерични масла са най-популярния начин на ползването им. Всъщност повечето хора отъждествяват ароматотерапията с инхалационните процедури (вдишването на аромати по един или друг начин).

При вдишване етеричните масла проявяват антибактериално, противовъзпалително, регенериращо, отхрачващо, бронхолитично, седативно и антиалергично действие, стимулира местния и общ имунитет въздействайки не само на органите на дишането, но и на целия организъм.

Съществуват различни начини за инхалация с етерични масла – с аромалампи, на пара, с аромамедальони и различни изпарители.

Аромалампа

Най разпространения начин за инхалация, дошъл до нас от древността , е ползването на аромалампа. Аромалампата е керамичен или метален съд състоящ се от две части. Горната е във вид на чаша, а долната е във вид на арка – носеща чашата, в която се поставя малка свещ. В чашата се налива вода и се капват 10-15 капки етерично масло. Горящата свещ нагрява леко водата с маслото и въздухът се насища с ароматни изпарения. Процедурата се прави в затворено помещение от 20 минути до 3 часа.

Инхалацията с аромалампа се прави при остри и хронични болести на горните дихателни пътища, бронхите и белите дробове, остри и хронични болести на средното ухо и синусите, респираторни и вирусни инфекции в остър и подостър период, ларингоспазми, бронхиална астма, профилактика на усложненията след в следоперационен период, подобряване на настроението и най различни болести на вътрешните органи в зависимост от показанията на маслата. Много популярно е ползването и за ароматизиране и дизенфекция на въздуха в помещенията.

Инхалация на пара

В съд с гореща вода се капват 3-5 капки масло (не повече). Главата се завива с кърпа над съда. Вдишва се дълбоко едновременно през устата и носа. ОЧИТЕ СА ЗАТВОРЕНИ. Процедурата е 3-10 минути. Прави се при остри болести на горните дихателни пътища.

Същата процедура може да се направи без завиване на главата, като горещата вода се постави в термос и парите се вдишват над гърлото му. Към водата се добавя и лъжичка сода бикарбонат.

Препоръчва се след инхалацията да се направи масаж на гръдния кош или да се постави компрес в проекцията на трахеята или сливиците със същото масло, след това да се разтрият и стъпалата, да се обуят топли чорапи и да не се излиза на улицата 2 часа.

Аромамедальон                                                    SONY DSC

Чудесна методика позволяваща етеричните масла да се ползват във всяка обстановка. Медальонът се носи на врата и позволява продължителна инхалация. Съществуват разни модели медальони, които съхраняват маслото от няколко часа – до няколко месеца. Медальоните с краткотрайно съхранение обикновено са керамични и маслото се накапва върху тях. Медальоните с дълготрайно съхранение събират няколко милилитра етерично масло и силата на изпарение на маслото може да се регулира. Те са изключително удобни.

Мека инхалацията с медальон се извършва при самото носене на медальона. За по интензивно въздействие медальонът се поднася към носа и се вдишва бавно и дълбоко 15-20 пъти. Почива се една-две минути и процедурата отново се повтаря. Общо около 5-10 минути 2-3 пъти дневно.

Аромамедальон може да се ползва за целия комплекс от болести повлиявани от ароматотерапията, като се ползват масла съобразно показанията им.

Настойчиво препоръчваме ползването на аромамедальон като предпазно средство по време на грипни епидемии и през есенно-зимния период за предпазване от простудни болести. Аромамедальонът се зарежда с някое от следните масла с изразено антивирусно и дезинфекционно действие – чаено дърво, бергамот, лавандула, мащерка, или евкалипт

МАСАЖ И РАЗТРИВАНЕ

Масажът или разтриването се извършват с ароматично масажно масло. Маслото се приготвя като към тлъсто растително масло – например бадемово, зехтин, сусамово и др. се добавят няколко капки етерично масло.

Смеси от етерични масла за масаж и разтриване:

За ревматични болки

Тамян – 5 капки
Евкалипт – 5 капки
Розмарин – 15 капки
Бадемово масло – 50 мл

За тонизиране на мускулите и облекчаване на леки болки

Тамян – 5 капки
Евкалипт – 5 капки
Розмарин – 15 капки
Бадемово масло – 50 мл

Общо отпускащо масло

Индрише – 10 капки
Лавандула – 10 капки
Риган – 5 капки
Бадемово масло – 50 мл

Масло афрозидиак

Розово масло – 13 капки
Жасмин – 4 капки
Иланг –иланг – 8 капки
Бадемово масло – 50 мл

КОМПРЕСИ

За компреси най-често се ползват следните етерични масла: мента, лавандула, розмарин, евкалипт и др.

Студени компреси

Ползват се при главоболие, остри травми, повредени сухожилия или стави, натъртвания, навяхвания, оттоци

Приготвят се като в 200 мл студена вода се добави 200 гр лед. Към тях се прибавят 25 капки етерично масло разтворено в 10-15 грама пчелен мед. В тая смес се потапя дебела многослойна марля и след леко изстискване се поставя върху поразения участък. В марлята може да се поставят парченца лед. Отгоре се изолира с парче дебела вълнена тъкан и се закрепя с бинт или лейкопласт. Студения компрес се държи докато се сгрее до температурата на тялото.

Горещи компреси

Прилагат се при хронични възпалителни, склеротични, деструктивни процеси и обменни нарушения. Болки в мускулите е ставите.

Смес от мед и етерично масло в пропорция 1:1 се нанася върху проблемната област. Отгоре се поставя пергамент или целофан, а най отгоре дебел вълнен плат. Закрепва се с бинт или лейкопласт. Престоява от 20 до 80 минути. След свалянето на компреса остатъците от сместа трябва да се втрият с 2 до 4 минути масаж.

ПРЕВРЪЗКИ

Превръзката с етерични масла е великолепно средство позволяващо да се получи изразен ефект при различни повреди на кожната повърхност. Ползват се при рани, след операционни шевове, изгаряния, измръзвалия, циреи, пъпки, тромбофлебит с трофични нарушения, екземи, гъбични поражения на кожата и др.

Етеричното масло се нанася върху марлен тампон и се закрепва с бинт. След 2-4 часа превръзката се сменя.

Най-често ползваните за превръзки масла са : чаено дърво, евкалипт, лавандула, розмарин, лимон, карамфил, сандалово масло.

ЖАБУРЕНЕ, КАПКИ

Жабуренето и накапването позволяват да се отстранят възпалителни, застойни, склеротични и травматични процеси в носоглътката, органите на слуха и устната кухина. Способстват за регенерацията на тъканите и потискат развитието на инфекции и възпалителни процеси. Ползват се при остри възпаления на горните дихателни пътища, болести на носа и гърлото, остри хронични отити, тонзилити, стоматити, гингивити, парадонтоза и др.

Жабурене: В 100 мл топла вода се добавят 10-15 капки етерично масло смесено с половин лъжичка сода бикарбонат. Времетраенето на жабуренето се увеличава постепенно до 7-8 минути.

Жабуренето е по-ефективно ако се направи с маслена смес на тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в съотношение 2:1 или 1:1. Разтворът трябва да предизвиква леко щипане. Ако усещането е изгарящо се разрежда За жабурене се взима една чаена лъжичка и се жабури около пет минути, след което се изплюва.

Най-подходящи за жабурене на гърлото са следните масла: карамфил, лимон, евкалипт, лавандула, чаено дърво.

Най-подходящи за жабурене на устната кухина: карамфил, мента, портокал, лавандула, роза.

Със същите разтвори може да се прави апликация на венците при парадонтоза, стоматити, гингивити и др. За целта в разтвора се натопява марля и се поставя върху венците за 30-90 минути.

Капки за нос: в една чаена лъжичка тлъсто масло (например пшеничен зародиш) се добавят 2-5 капки от някое от следните масла : чаено дърво, евкалипт, лавандула, кипарис или роза. Във всяка ноздра се капват по 20 до 80 капки от тая смес, след което е необходимо да се полежи с отметната назад глава, докато разтворът се разнесе в носоглътката. През първия ден с хрема е нужно да се капят капки на всеки 1-2 часа. През следващите дни 2-3 пъти дневно. За профилактика – 1 път дневно. Много важно е разтворът да не предизвиква парене е леко пощипване. Ако е силен се разрежда. При остри и хронични синузити след накапване на капките, в ноздрите трябва да се поставят тампони напоени със същата смес за 0,5-1,5 часа.

Капки за ухо: ползват се при остри и хронични болести на ухото. Капват се 2-4 капки смес от тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в пропорция 1:1, след което ухото се запушва с памук. Ако процесът е остър е много ефективно след накапването в ухото да се постави тампон напоен със същата смес. Ползва се някое от следните масла: герания, чаено дърво, лавандула, евкалипт или кипарис.

КЛИЗМА

Клизмата е промиване на задния проход с ароматична вода. Прилага се при проктит, хемороиди, запек, хроничен колит, язвен колит, аденома на простата, простатит, болести на бъбреците и пикочните пътища и други болести на органите в малкия таз.

На половин чаена лъжичка сода бикарбонат – 5-7 капки етерично масло. Получената смес се разтваря в 200 мл вода. Отначало се въвеждат тия 200 мл ароматна вода, а след това останалата – до 1 литър. Водата се задържа вътре 5-10 минути. Най-подходящите масла за клизма са: чаено дърво, хвойна, лимон, евкалипт, роза. С ароматната смес може да се направи и микроклизма.

Температуропотискаща микроклизма: евкалипт, чаено дърво или лавандула.
Микроклизма при хемороиди: роза, герания, лавандула, лимон.

ДАМСКИ ДУШ

Дамският душ промива стените на влагалището със струя вода съдържаща етерично масло. Има противовъзпалителен, антибактериален, противовирусен, противогъбичен и противозачатъчен ефект. Нормализира секреторните функции на влагалището. Има изразен дезодориращ ефект. Прилага се при болести на репродуктивните органи и малкия таз.

В 200-300 мл преварена топла вода (37-40 градуса по Целзий) се добавя смес от половин чаена лъжичка сода бикарбонат и 3-7 капки етерично масло. С тая смес се прави промивката.

Ползва се някое от следните масла:

При възпаление – чаено дърво, евкалипт, герания, хвойна, роза.
За хигиена – лавандула, лимон, роза
Еротично – роза, иланг-иланг, сандал
Ароматизиращо – роза, лимон

ВАНА

Ваните те са едни от на ефективните начини за въвеждане на етеричните масла в тялото. Маслата контактуват с цялата повърхност на тялото, бързо проникват в кожата, попадат в лимфната система и кръвния поток оказвайки мощно въздействие върху целия организъм. Ваните могат да бъдат общи – за цялото тяло или частични – за краката, ръцете или седалището. Ползват се при хипертонична болест І – ІІ степен, неврози, дерматози, хронични женски полови болести, болести и последствия от травми на опорно-двигателния апарат.

Ваните могат да се подготвят по два начина. При първия 5-20 капки масло се разтварят в 50 грама мляко и се добавят във водата на ваната. Така маслото се дисперсира добре във водата и се поема от кожата на цялото тяло. Вторият начин е по лесен – етеричното масло се капва директно във водата. Но тогава то изплува над нея и не попива така добре. В тоя случай след излизане от ваната тялото не бива да се подсушава веднага, за да може маслото да се поеме от кожата.

За профилактика се взима една вана седмично. С лечебна цел 2-3 вани седмично. Продължителност на процедурата от 5 минути при първата вана като, постепенно се увеличава до 20 минути. Температурата на водата – около 37 градуса по Целзий.

Ползват се следните масла:

За тонизиране: хвойна, розмарин
Успокояваща: портокал, маточина, босилек
Уравновесяваща: иланг-иланг, роза, сандал
Простуда: лимон, евкалипт, чаено дърво, хвойна
Умора: мента, лимон, сандал
Еротична: иланг-иланг, роза, герания, сандал

ОБТРИВАНЕ

Обтриването има меко действие върху целия организъм. Прилага се при неврози, високо кръвно налягане, затлъстяване, травми на опорно-двигателния апарат.

Прилага се като в 2-3 литра топла вода се добавите 10-25 капки масло, което харесвате като аромат. Тялото се обтрива с хавлиена кърпа натопена в тая вода . Обтриването се прави около 5 минути.

ИЗМИВАНЕ

Простичка, но изключително приятна процедура. Обезпечава прекрасен цвят и свежест на кожата на лицето. Изглажда бръчките и предпазва от главоболие.

В чаша вода се добавят 1-2 капки масло от лавандула, мента или роза. Лицето се наплисква със затворени очи и се изтрива със салфетка , след което очите могат да се отворят.

СРЕСВАНЕ

Върху зъбите четката за коса се нанася малко масло с аромат – на вкус. Косата се разчесва по тоя начин 2-3 пъти дневно. Това осигурява блясък и здрава коса. (Внимание – възможно е четката или гребенът да са от материал, който се разтваря от етеричното масло).

ОБОГАТЯВАНЕ НА КОЗМЕТИКА

Можете да подобрите качеството на ползваните от вас козметични продукти – кремове, шампоани и др. като добавите 1 до 5 капки масло на 30 мл продукт.

АРОМАТИЗИРАНЕ НА ПРАНЕ

Добавете 1.до 5 капки масло във водата за плакнене на прането.

Информацията изложена тук има познавателен характер. Ако ползвате ароматотерапия с лечебни цели трябва да се запознаете по-подробно от специализираната литература или да се консултирате с ароматерапевт.

Източник: http://lechitel.blogspot.com/2009/01/blog-post_20.html#links
Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Участвай в играта с награди по случай 5 години ЦПО „БЛЕНДА“

index

 

2

 

 

Изображение | Posted on by | Вашият коментар

Веруки (Брадавици)

Човешките папилома вируси (HPV) са ДНК-вируси, широко разпространени сред хората. Те причиняват субклинична (скрита) инфекция или голямо разнообразие от проявени инфекции – доброкачествени лезии върху кожата и лигавиците. Също така те играят роля в онкогенезата на кожните и лигавични преканцерози (Сквамозно-клетъчен карцином (SCC) и карцином insitu (SCCIS)) и канцерози (Инвазивен сквамозно-клетъчен карцином). Открити са повече от 150 типа Човешки папилома вируси.

Има 3 клинични прояви на кожни HPV инфекции:
–    Обикновени брадавици (Verruca Vulgaris) – 70% от всички кожни брадавици; срещат се често при деца
–    Плантарни брадавици (Verruca Plantaris) – 26%; срещат се при юноши и млади хора
–    Плоски брадавици (Verruca Plana) – 4%; срещат се при деца и възрастни Най-честата проява на лигавична HPV инфекция са половите брадавици (Condylomata acuminata), които са сред най-често срещаните сексуално преносими болести.
Настоящите типове Човешки папилома вируси обикновено засягат кератинизирана (втвърдена, вроговена) кожа. Брадавиците по кожата представляват дискретна доброкачествена епителна хиперплазия с различни степени на повърхностна хиперкератоза, проявяваща се под формата на малки папули до големи плаки. Лезиите могат да се сливат и да образуват мозайка. Те могат да се задържат върху кожата различен период от време, в зависимост от имунния статус на индивида. Етиология
Обикновени брадавици – причиняват се най-често от HPV 1, 2, 4, 27, 57, 63
Плантарни брадавици – причиняват се най-често от HPV 1, 2, 4, 27, 57
Плоски брадавици – причиняват се най-често от HPV 3, 10, 28, 41
Полови брадавици – причиняват се най-често от HPV 6,11, 30, 45, 51
(HPV 16, 18 са отговорни за развитието на карцином на маточната шийка. Съществува ваксина срещу 4 типа HPV. Според последни данни, публикувани през март 2012г. ваксинацията срещу HPV 6, 11, 16 и 18 типове намалява риска от последваща инфекция, както с тези четири типа, така и с някои от другите типове HPV при жени, които са претърпели лечение за HPV инфекция.)

Патогенеза
Предаването на инфекцията става чрез кожен контакт от човек на човек, както и при контакт с животни. Минимална травма с пробив в роговия слой на епидермиса улеснява инфекцията. Заразата се появява сред малки групи (в семейството) или в големи групи (в училище).HPV инфекция може да бъде предадена от майката на новороденото по време на раждането, което има за резултат появата на полови брадавици или рецидивираща респираторна папиломатоза (RRP–разрастване на папиломи по лигавицата на дихателните пътища) у новороденото. При имунокомпроментирани индивиди (болни от СПИН, такива след органна трансплантация) има повишен риск от развитието на веруки. Риска се увеличава сред хората, обработващи местни продуктии сред тези, чиято работа е свързана с често потапяне на ръцете във вода.

Клинични симптоми
Веруките представляват козметичен дефект. Плантарните брадавици могат да бъдат много болезнени при ходене, особено ако са разположени на място на непрекъснат натиск. По-агресивните методи на лечение като криотерапията често могат да бъдат по-болезнени от самите брадавици. Може да се появи кървене особено след бръснене.

Кожни лезии
Обикновени брадавици (Кокоши тръни)– представляват плътни папули с размер от 1 до 10 мм, рядко по-големи. Характеризират се с хиперкератоза, цепнатовидна повърхност и вегетации (разрастване на кожата).Лезиите по палмарната повърхност на кожата (по дланите) могат да нарушат нормалните бразди по кожата (sulcicutis) и да заличат пръстовия отпечатък. Възвръщането на нормалния кожен рисунък е признак на оздравяване на веруката.

Plantarna_bradavica

Патогномоничен белег на обикновените брадавици са „червените или кафяви точки“, които са израз на тромбозирали капиляри. Най-честа локализация – длани, пръсти, колена. Клинична форма на обикновената брадавица е филиформената брадавица (Verruca filiformis), която е разположена на малка основа върху кожата, с разпростираща се удължена „шапчица“.

Плантарни брадавици – отначало представляват малки, лъскави, добре отграниченипапули. По-късно се превръщат в хиперкератозниплаки с „кафяво-черни точки“ (тромбозирали капиляри).Лезиите могат да се слеят и да образуват мозайка. Локализация – по плантарната повърхност на краката (по стъпалата) – пръсти, пети.

Плоски брадавици – представляват добре отграничени плоски папули с размер от 1 до 5 мм. Дебелината на лезиите е около 1-2 мм. Цветът им се слива с цвета на кожата или е светло кафяв. По форма са кръгли, овални, полигонални или линеарни (когато заразяването става чрез одраскване). Локализация – лице, брадичка, ръце, пищяли.
Полови брадавици–отначало представляват отделно стоящи, белезникави или розови папули, които постепенно се превръщат във вегетации, като бързо се разпространяват и уголемяват. Повърхността им от гладка придобива вид на „цветно зеле“. Локализация – големи и малки срамни устни, около влагалището и ануса (при жени); препуциума, главичката на пениса и около ануса (при мъже).

Flat warts

Дерматохистопатология
–    Акантоза (хиперплазия, при която задебелява само stratum malpighii на епидермиса (това е слоя, намиращ се под stratum lucidum))
–    Папиломатоза (елевация (надигане) на кожната повърхност, дължаща се на хиперплазия на засегнатите дермалнипапили)
–    Хиперкератоза (задебеляване на stratumcorneum (роговия слой на епидермиса))
–    Койлоцитоза (огнища от вакуолизирани клетки (койлоцити) видимо променени от присъствието на вирус в тях)
–    Вертикални редове от паракератотични клетки
–    Огнища от кератохиалинни гранули (съставени от протеин, богат на хистидин) в stratumgranulosum

Диагноза
Поставя се въз основа на клиничната картина, хистологичното изследване, HPV типизиране (insitu хибридизация, PCR). При наличие на полови брадавици е необходимо да се направи и серологично изследване, за да се изключат други болести, предавани по полов път. При имунокомпроментирани индивиди трябва да бъде изключен HIV-индуциран сквамозно-клетъчен карцином в аногениталната област чрез биопсия на лезията.
Диференциална диагноза (ДД)
Обикновени брадавици – прави се ДД със следните заболявания: заразни молуски (Molluscum contagiosum), себорейна кератоза, актинична кератоза, кератоакантома (доброкачествен тумор, който по структура на прилича на плоскоклетъчен карцином), сквамозно-клетъчен карцином insitu и инвазивен сквамозно-клетъчен карцином.

Плантарни брадавици – прави се ДД със следните заболявания: калус (мазол – задебелен участък от кожата, дължащ се на продължително триене или натиск), кератоза (при нея няма тромбозирали капиляри), екзостоза (костен израстък).

Плоски брадавици – прави се ДД със следните заболявания: сирингома(доброкачествено образувание, произхождащо от каналите на потните жлези, често локализирано в областта на клепачите), заразни молуски.

Полови брадавици – прави се ДД със следните заболявания: луес, обикновени брадавици, фиброми.

Лечение
•    При имунокомпетентни индивиди (с нормално функционираща имунна система) веруките изчезват спонтанно в рамките на няколко месеца до 1-2 години.
•    При имунокомпроментирани индивиди (с намалена имунна защита) се препоръчва прилагането на имуномодулатори – лекарствени средства, които променят имунния отговор чрез имуностимулация или имуносупресия (Diphencyprone, Dinitrochlorobenzene (DNCB), локален имуностимулатор– Imiquimod (Aldara крем)
•    Интерферони (протеини, отделяни от клетките на имунната система – левкоцити, NK-клетки, фибробласти и епителни клетки). Те се свързват със специфичните мембранни рецептори на клетъчната повърхност, с което се отключва серия от реакции – инхибиция на вирусната репликация и супресия на клетъчната пролиферация – Интерферон alfa-n3 (Alferon-N)
•    Цитостатици ( препарати, спиращи деленето на клетките) под формата на алкохолни разтвори и лакове – 5-fluoruracil (Efudex)
•    Криотерапия (лечение чрез замразяване, при което се цели отстраняване на засегнатата тъкан) с течен азот (-196 градуса) или друг замразяващ агент с температура, по-ниска от -50 градуса. Третира се веруката и 1-2 мм от заобикалящата здрава тъкан за около 30 секунди. Криотерапията се прилага на всеки 4 седмици до пълното излекуване на лезиите. Недостатъци на криотерапията: болезненост и опасност от поява на белези на мястото на третираната верука.
•    Изгаряне със сребърен нитрат (Argentum nitricum), салицилова киселина (Xerial 50 Extreme крем), монохлороцетна киселина (Acetocaustin)или друга киселина. При третиране на малки лезии се прилага 10-20% салицилова киселина + млечна киселина. При обработка на големи лезии – пластир с 40% салицилова киселина за 1 седмица; след това се прилага комбинация от салицилова и млечна киселина.
•    Хипертермия (лечение с топла вода 45 градуса) – този вид лечение се използва при плантарнитеверуки (брадавици на стъпалото). Стъпалото се потапя в топлата вода за 30-45 мин. 2 или 3 пъти седмично. Повтарят се 16 процедури.
•    Електрокоагулация  (метод, при който вследствие концентрацията на електрическа енергия върху малка площ се развива висока температура, която предизвиква коагулация или некроза на съответната тъкан). Електрокоагулацията е по-ефективна от криотерапията, но е свързана с по-висок риск от поява на белези. При този вид терапия е необходимо използването на локален анестетик – Lidocaine(EMLA 5% крем).
•    Лазертерапия с въглероден диоксид (метод, при който се изпраща висококонцентриран светлинен лъч към съответния кожен участък, при което се отстранява засегнатата тъкан). Този вид терапия може да бъде ефективна при неподатливите на лечение веруки.
•    Хирургично лечение – отстранява се всяка отделна лезия чрез кюретаж (остъргване). Прилага се при единични лезии.
•    Диета, подсилваща имунната система – храни, богати на витамин А (черен дроб, рибено масло, жълтък от яйце, мляко, кайсии, шипки, сливи, касис, тиква, моркови, червени чушки, домати, магданоз, зелен лук, спанак, маруля, брюкселско зеле, тиквички и др.); храни, богати на витамин С (шипки, лимони, люти чушки, касис, ягоди, пипер, магданоз,коприва, спанак и др.); храни богати на витамин Е (житни зародиши, растителни масла, зелените зеленчуци, черен дроб,яйца, мляко и др.); биофлавоноиди (полифенолни антиоксиданти, които увеличават биологичната активност на витамините – особено на витамин С) – съдържат се в цитрусови плодове, черен и зелен чай, вино, какао, малини, къпини, ягоди, касис, боровинки, черници, орехи и др.
•    Народна медицина – локално върху брадавицата се прилага змийско мляко (Chelidoniummajus), мляко от смокиня, счукан чесън или суров картоф.

bradavici

Posted in Козметика, кожни болести, козметични грижи | Вашият коментар

ОЗОН ТЕРАПИЯ

Наричана още Медицината на 21-ви век, озон терапията е модерна високо-ефективна медицинска технология използваща медицински озон за терапевтични и превантивни цели. Озон терапията обхваща разновидности от медицински манипулации, при които кислородо-озонната смес е в строго контролирана концентрация. Приложението на озон терапията е в широк диапазон на съвременната медицина: обща медицина, вътрешни болести, съдови заболявания, кордиология, неврология, стоматология, ортопедия и травматология, гинекология, дерматология, анти-ейджинг медицина и козметика.

 

В днешно време, озон терапията представлява реална алтернатива на ортодоксалната медицина, особено в медицински условия, при които ортодоксалната медицина не предлага ефективно лечение. 

Какво представлява озонът?

Озонът е газ със силна специфична миризма и светло син цвят. Състои се от 3 кислородни атома (03) за разлика от кислородът, който дишаме (02). Името му произхожда от гръцки и означава миришещ. Действително миризмата му е силно специфична. Може да се усети след гръмотевична буря или около източници на силно напрежение.

Популярността на озонът е във връзка с озоновият слой и по конкретно с образуването на озоновата дупка. Озонът се образува се на височина 25км, под въздействието на слънчевата радиация и кислородът. Така образуваният озонов слой ни предпазва от вредното влияние на слънчевата радиация. На него се дължи синият цвят на небето. 

Разширяването на озоновата дупка, която е злободневна тема от десетки години се предизвиква от хлор (поради широкото приложение на фреони), както и други аерозолни замърсявания (въглероден двуокис). В крайна сметка, най-широката озонова дупка над Антарктида сериозно променя климактеричните условия на цялата планета.

Озонът е мощен окислител. Той е изключително нестабилен и за секунди се разпада, като в зависимост от веществото или средата, с която контактува се образуват специфични продукти и сложни верижни реакции, на които се дължат и част от лечебните му свойства.

Озонът е силно токсичен при висока концентрация (над 200 мкг/м3). При продължителна експозиция се засягат най-вече дихателните органи и очите. За щастие толкова високи стойности в природата рядко се отчитат. В медицинската практика стойностите, при които могат да се провеждат лечебни процедури са в диапазона 5-80 мкг/м3 и в този диапазон за разлика от споменатата горе токсичност се постигат чудодейни лечебно ефекти.

Кратки исторически факти за озон терапията

  • Първият озоногенератор е произведен от Вернер фон Сименс през 1856 година
  • Първи данни за терапевтично приложение датират от 1870 година отново в Германия от д-р Лендер
  • През 1881 година д-р Келлог описва дезинфекция с озон срещу дифтерия.
  • През 1883 година започва първото индустриално прочистване на вода в Оусбаден, Холандия. В днешно време професионални устройства функционират в над 3500 общини.
  • През 1896 година електрическият гений Никола Тесла патентова първият озоногенератор, а през 1900 годниа основава компанията Tesla Ozone Company, която произвежда и продава на лекарите професионални озон генератори за медицински цели.

Как произвеждаме озон?

Озонът се произвежда от чист кислород ( медицински кислород ) под въздействието на изключително висок заряд електрическа енергия. Принципът за производство на озон от медицински кислород открит от Вернер фон сименс през 1856 година се е запазил непроменен и до днес.

Image

Дейстивето на озонът върху биологичните структури може да се опише в две основни насоки:

  • Директно въздействие, дължащо се на силният окислителен ефект на озона върху бактерии, вируси, гъбички, паразити и спори.
  • Индиректно действие, базирано на верижни биохимични механизми получени при контакта на озонът с различни течности и тъкани (кръв, лимфа, липиди, вода, естествени масла). 

Детайлно описание на действието на озона:

  • Бактирициден, антимикотичен и противовирусен ефект: дължи се на директният окислителен ефект върху фосфолипидите и липопротеините,  с което се разрушава структурата на стената на патогена и той умира. Грам положителните бактерии, поради спецификите на клетъчната стена са много по-податливи на озоно терапия. При гъбичките, озонът подтиска клетъчният растеж в различни стадии. При вирусите, озонът нарушава вирусното капсулиране и разстройва репродуктивният цикъл чрез разкъсване на връзката вирус-клетка чрез процес на пероксидация. Ефективността върху различните патогени е зависима от концентрацията на озона и времето на експозиция.
  • При администриране на озон в кръвта, той встъпва във взаимодействие в организма основно с мастните киселини и липопротеини, някои карбохидрати и аминокиселини /тирозин, триптофан, хистидин, цистин, метионин/  в кръвта, междуклетъчните пространства и клетъчните мембрани на различните тъкани. В резултат се образува каскада от сложни физико – химични окислителни реакции (озонолиза), с последствие образуване на първични и вторични продукти (озониди), от което изхожда освен пряко бактерицидно и фунгицидно действие при локално прилагане, така и различни други системни ефекти. 
  • Влияние върху липидната обмяна, чрез директно окисление на мастните киселини, което води до понижаване на холестерол и триглицериди. Този ефект намира приложение в превенцията на атросклероза.
  • Силен антиоксидантен ефект. Въпреки, че озонът има силен окислителен ефект, той реално стимулира (катализира) антиоксидантната система в лицето на основните чистачи на свободни радикали, а именно ензимите супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза и каталаза. По този начин озонът подпомага и превенцията срещу разрушаващото въздействие на свободните радикали. 
  • Стимулира имунитета чрез катализиране на механизми за производството на интерферон. Това води до активиране на имуномодулиращ и противовирусен механизъм. Интерферона стимулира производството на цитокини, с което се активира и проиводството на макрофагите и Т- лимфоцитите. Този естествен ефект на стимулация на интерферон и последващите механизми намира сериозно приложение при терапия на вирусните болести и в частност вирусните хепатити.
  • Силен противовъзпалителен и аналгетичен ефект. Намалява медиаторите на възпалението, възпрепятства натрупването на млечна киселина и СО в огнището на възпаление, индуцира синтеза на простациклини и други вазодилататори, което създава мощен противовъзпалителен, противооточен, вазодилатативен и аналгетичен ефект. 
  • Озонът е мощно оръжие срещу хипоксията (кислородният дефицит). Благодарение на труда на двукратният носител на Нобелова награда д-р Ото Вартбург е ясна основната причина за стотици заболявания  – хипоксията (кислородният глад на клетъчно ниво). Това е причината поставяща се в основата на дегенеративните и туморни заболявнания: артрит, артроза, атеросклероза, мултиплена склероза, злокачествени заболявания, ревматизъм и т.н.
  • Нервно-стимулиращо действие. Вторичните съединения на озона, т.нар. озониди, имат способността да преминават хематоенцефалната бариера в мозъка, навлизат в ЦНС, където със своя мембраностабилизиращ ефект допринасят за активизиране функциите на невроните по синаптично взаимодействие, транспорт, предаване и съхранение на информация.
  • Озонът катализира процесите на детоксикация в тялото. Нашето тяло е съставено от 80% вода. От тях 90% е лимфа и 10% е кръв. Клетките функционират чрез изгаряне на захар за да осигурят енергия. Остатъчните продукти при този процес са въглероден двуокис и вода. Ако има недоимък на кислород на клетъчно ниво, изгарянето ще е непълноценно и ще се формират въглероден окис и млечна киселина. Тялото не може лесно да се освободи от окиса, което пречи хемоглобина да се свърже с чистият кислород и телесната температура пада. В резултат млечната киселина се натрупва в системата, запушва лимфните и нервни пътища, евентуално калцификация и причинява дегенеративни заболявания. Необходимо е постъпването на повече кислород и окисляване на тези токсини, но ако това не е възможно, те се натрупват. Кръвта ще пренася тежки товари с утайка и токсините се натруват в мазнините и съединителните тъкани. Водата изграждаща тялото става все по “мръсна”. Болестите са резултат. Озонът и озонидите влияят на всички нива от описаната патогенеза, с което се проявяват един от най-силните начини за детоксикация на тъканите. 
  • Подобряване на циркулацията. При циркулаторните заболявания, съсирването на червените кръвни клетки възпрепятства кръвният поток през малките капиляри и намалява кислородната абсорбция поради намалена контактна повърхност. Озонът намалява или елиминира съсирването на червените кръвни клетки и възстановява тяхната подвижност едновременно с възстановяване на способността за транспорт на кислород. Озонът също така окисява плаките в артериалните съдове, давайки възможност  за изхвърлявето на отпадните продукти, непозволявайки съсирването на червените кръвни клетки. 
  • Стимулация на кислородният метаболизъм. Озонът причинява повишаване на гликолизните нива в еритроцитите. Това води до стимулация на 2,3- дифосфоглицерата, което пък води до повишаване на количеството освободен в тъканите кислород. Стимулира се продукцията на клетъчни ензими, които действат като чистачи на свободни радикали ( глутатион пероксидаза, каталаза и супероксид дисмутаза). Озонът стимулира цикъла на Кребс. 
  • Противотуморен ефект. Превенция и директно въздействие

В зависимост от индикациите, физическото състояние и възрастта на пациента са възможни следните видове озон терапия:

  • Автохемотерапия под високо налягане;
  • Външно озониране;
  • Чревна инсуфлация;
  • Вагинална инсуфлация;
  • Вътреставно озониране;
  • Мускулно и подкожно озониране;
  • Паравертебрално озониране;
  • Озониране на целулитни депа;
  • Озониране на лице;
  • Озон сауна;
  • Озонирани масла;
  • Озонирана вода.

Планиране на терапия

Озон терапията е медицинска процедура, която се планира от лекар и се провежда от специално обучен медицински персонал. За всяка планирана терапия се взимат в предвид следните особености:

  • Индикации и контраиндикации за провеждане;
  • Възраст и състояние на пациента;
  • Специфични лабораторни изследвания предварително назначени от лекар (могат да бъдат използвани последно направени картини);
  • Планиране на придружаващи озоновата терапия инфузии или пер ос допълнителни продукти;
  • Общ брой процедури и интервали на почивка;   
  • Изследване на контролни параметри за мониторинг на ефекта от терапията.

Image

Външното озониране се провежда чрез излагане на част от тялото под продължителното въздействие на високо-концентрирана озоно – кислородна смес. Методът е високо-ефективен при локални болестни процеси (предимно на крайници).   Външното озониране е доказало ефективност при следните заболявания:

  • трудно-заздравяващи рани;
  • варикозни рани, особено при диабетно болни;
  • локални възпалителни и гъбични процеси на крайниците;
  • възпаления на външното ухо;
  • дерматити и други кожни заболявания позволяващи локалното приложение; 
  • локални изгаряния.

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Вашият коментар

Лечение при хормонално обусловено свръхокосмяване при жените (хирзутизъм)

Image

Почти цялата повърхност на човешкото тяло е покрита с космени фоликули. Кожата на бебетата е покрита с тънки, меки косъмчета, наречени велусни. С напредване на възрастта тънки невидими велусни косъмчета продължават да покриват почти цялото ни тяло, а космените фоликули в различни участъци от тялото произвеждат по-дебели и по-дълги косми (терминални косми). Тези промени са хормонално обусловени. Мъжките полови хормони (андрогените) отговарят за превръщането на велусните косми в дебели терминални косми в андроген-чувствителните космени фоликули, разположени в областта около брадичката, горната устна, ареолите на гърдите, долната част на гърба и корема, външните гениталии и вътрешната част на бедрата. Следователно, повишеното ниво на андрогените в женския организъм е причина за свръх окосмяване в тези участъци от тялото.

Image

Как се доказва хормонално обусловен хирзутизъм ?

На базата на следните лабораторни изследвания: повишени нива на серумен тестостерон, повишена екскреция на 17-кетостероиди с урината, повишен серумен дехидроепиандростерон ДХЕА  сулфат – признаци за вирилизация (белези, характерни за мъжкия пол, които се срещат при жени като окосмяване, загрубяване на гласа, промени в менструалния цикъл и т.н.). Повишените стойности на серумния тестостерон и ДХЕА сулфат насочват към надбъбречна етиология, докато изолираното повишение на тестостерона показва наличие на яйчниково заболяване.

Как се лекува хирзутизъм?

Лечението има за цел да намали андрогеновата продукция, като инхибира действието на андрогените в кожата. Междувременно излишното окосмяване може да бъде премахнато с някои от следните методи:

1.    Козметична терапия за премахване на окосмяването

1)    Физически методи – те са евтини и ефективни, но са болезнени и с временни резултати

-    Скубане на косми  – ефективен и сравнително траен метод за обезкосмяване. Почиствайте пинсетата си със спирт преди и след употреба, за да избегнете наличие на бактерии.
-    Кола-маска – тя е много ефективна, но може да доведе до възпаление и образуване на подкожни косми след процедурата. Ако наблюдавате силно възпаление на кожата след кола-маска, мажете я с крем, съдържащ 1% хидрокортизон 2 пъти дневно.
-    Бръснене – това е най-бързия и лесен метод за премахване на излишното окосмяване. Сменяйте ножчетата си за бръснене всяка седмица, за да избегнете бактериална инфекция. Ако имате брадавици по краката, изберете друг метод за обезкосмяване, тъй като брадавиците се разпространяват чрез бръснене.
-    Крем за обезкосмяване – подобно на бръсненето кремът премахва космите само на повърхността, а не унищожава корена. Ето защо ефектът му е краткотраен. Освен това кремовете съдържат химически субстанции, достатъчно мощни да унищожат както космите, така и да имат дразнещо действие върху околната кожа.

Image2)    Крем, съдържащ Ефлорнитин 

Крем Ваника (Vaniqa cream) – ефлорнитина е съставка, която блокира действието на ензим (орнитин декарбоксилаза), необходим за растежа на космите. Този крем не премахва нежеланото окосмяване. Той само забавя растежа на космите. Ето защо той се използва в комбинация с някои от физическите методи за премахване на окосмяването.

3)    Крем, съдържащ мравчена киселина   Image

Gutto Ant Egg Oil cream – мравчената киселина, подобно на ефлорнитина, забавя растежа на косъма. Предимството на крема е, че той е 100% натурален и е подходящ както за чувствителна кожа, така и за деликатните участъци от тялото.

4)    Лазерно обезкосмяване  Image

Tова е перманентен метод за обезкосмяване, основан на специфичен светлинен лъч, атакуващ меланина (пигмент, на който се дължи оцветяването на косата и кожата). Лазерното обезкосмяване е най-бързо и ефективно, когато косъма е тъмен, а кожата светла, тъй като цялата светлинна енергия се абсорбира от косъма, а не от кожата. Лазерната терапия изсветлява и изтънява космите и след няколко процедури ги унищожава. Растежът на косъма преминава през 3 фази  – фаза на растеж (анаген), фаза на покой (телоген) и фаза на отпадане (катаген). Лазера не унищожава космите по време на фазата на покой. Ето защо се нуждаете от серия процедури, за да сте сигурни, че всички косми във фаза на растеж ще бъдат атакувани. Единичната лазерна процедура наранява, но не унищожава косъма. Ефектът на лазерната терапия се състои в нейното кумулативно действие. Обикновено са необходими 5-7 процедури за редукция на 80-90% от окосмяването. В някои участъци от тялото окосмяването няма да бъде перманентно отстранено,  а само редуцирано и изсветлено. При хормонални нарушения може да имате нужда от допълнителни поддържащи процедури след основния курс от 5-7 процедури. Лазерната терапия крие риск от оставане на белези и хипопигментации, когато се практикува от неквалифицирани лица. Ето защо изисквайте лазерните процедури да се извършват от лекар дерматолог.

5)    Електролиза Image

Eфективността е подобна на тази при лазерната терапия. При електролизата с помощта на електрическо топлинно излъчване се атакува всеки космен фоликул поотделно. Ето защо процедурата е по-бавна и трудоемка и е индицирана за малки окосмени участъци, например брадичката и областта над горната устна. За разлика от лазерната терапия електролизата е подходяща както за тъмни, така и за светли и бели косми. Негативите са, че процедурата е болезнена и има опасност от инфекции и оставане на белези.

2.    Системна антиандрогенна терапия – има за цел да намали андрогеновата продукция

1)    Внасяне на прогестерон (Cyproterone Acetate CPA)– той намалява андрогеновата продукция.

2)    Внасяне на естрогени под формата на орални контрацептиви

Tе потискат продукцията на андрогени от яйчниците, като намаляват нивата на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон. Нормално 50-70% от циркулиращия тестостерон се произвежда от прекурсори на тестостерона и малка част от яйчниците. При жени с повишена андрогенова секреция е обратното – голяма част от тестостерона се произвежда директно от яйчниците.

3)    Спиронолактон – диуретик, използван в терапията на хипертонията – намалява продукцията на тестостерон, залавяйки се за андрогеновите рецептори.

4)    Глюкокортикоиди – първи избор на терапия при вродена хиперплазия на надбъбречната жлеза.

Използвана литература:

K.Wolff, R.A.Johnson, D.Suurmond Color atlas and synopsis of clinical dermatology 5th ed. 2005, Hirsutism pp.974-976
Bouzari N, Nouri K, Tabatabai H, Abbasi Z, Firooz A, Dowlati Y. The role of number of treatments in laser-assisted hair removal using a 755-nm alexandrite laser. J Drugs Dermatol. Sep-Oct 2005;4(5):573-8.
Mofid A, Seyyed Alinaghi SA, Zandieh S, Yazdani T. Hirsutism. Int J Clin Pract. Mar 2008;62(3):433-43
Escobar-Morreale HF. Diagnosis and management of hirsutism. Ann N Y Acad Sci. Sep 2010;1205:166-74.
Hamzavi I, Tan E, Shapiro J, Lui H. A randomized bilateral vehicle-controlled study of eflornithine cream combined with laser treatment versus laser treatment alone for facial hirsutism in women. J Am Acad Dermatol. Jul 2007;57(1):54-9
Dr. Brandith Irwin, Unwanted Hair In Depth, http://www.SkinTour.com

Източник mysurgery.bg

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Вашият коментар

Суха кожа

Чувствате кожата си като в пустиня – суха, лющеща се, жадна ? Нуждаете се от оазис, в който да утолите жаждата на кожата си ? Тайната на ефективното „напояване“ се крие в две думи – Хидратиране и Овлажняване !
Хидратиране означава поддържане на определено съотношение на водата в кожата – около 20-30%. Овлажняването има за цел да създаде непропусклива бариера, която да задържа наличната вода в нашата кожа. Ето няколко съвета как да хидратирате и овлажнявате кожата си правилно.
Image

Хидратиране

Най-бързият, полезен и ефикасен начин да хидратирате вашата кожа е отвътре навън – като пиете много вода! Има ли достатъчно вода в организма ви, кожата ви няма да бъде „жадна“. Горният слой на кожата получава вода и хранителни вещества чрез процес, наречен дифузия – движение на молекули от област с по-висока към област с по-ниска концентрация. Този процес работи и отвън навътре – така хидратираме кожата си с лосиони. Първата стъпка към ефективното „напояване“ вече е направена. Остава само да задържим наличната вода в кожата си и сме направили и втората крачка – овлажняване.

Image

Овлажняване

През кожата се отделят най-различни вещества, включително и вода. Този процес се нарича трансепидермална загуба на вода. За да я намалим използваме продукти, които създават хидрофобна бариера върху кожата, непозволяваща преминаването на вода през нея. Това са продукти, които в състава си не съдържат вода – алое вера, алантоин, какаово и други масла. Най-често те са с плътна консистенция, поради липсата на вода. Леките овлажняващи лосиони са с по-високо съдържание на вода и те ще увеличават трансепидермалната водна загуба, тъй като ще създадат излишък от вода върху кожата, който ще се изпари.

Освен продукти, създаващи бариера срещу загубата на вода, в процеса на овлажняване влизат и такива, които задържат влагата (водата). Влагозадържащите продукти извличат вода от атмосферата и я задържат в кожата.

И не на последно място един добър овлажнител трябва да подобрява еластичността на кожата и да я прави мека и гладка. Тази роля се изпълнява от емолиентите.

Комбинирането на тези три компонента (продукт, блокиращ водната загуба, влагозадържащ и емолиент) създават перфектния овлажнител, който да осигурява задържането на вода в кожата, чрез създаване на бариера, намаляваща водните загуби, и който да създава усещане за гладка и еластична кожа.

Малък трик:
Можете да направите кожата си по-хидратирана, по-мека и гладка като добавите алое вера или алантоин към вашия лек овлажняващ лосион. Така ще го направите по-малко „пропусклив“ за вода. Алантоина и алоето ще формират бариера върху кожата ви, която ще спре изпаряването на вода. Същият резултат ще постигнете и ако използвате масла. Тяхното приложение,обаче, трябва да става върху влажна кожа. Така лъщящият ефект, дължащ се на по-плътната и мазна текстура на маслата, изчезва.      

Image      

Успешно напояване! : )

Какви продукти за хидратиране и овлажняване използвате ?

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Вашият коментар

Anti age процедури

Image

Как изглежда нашата кожа зависи от редица фактори генетична предизпозиция, външни фактори – слънце, тютюнопушене, стрес, хранене. Много заболявания без съмнение също се отразяват на състоянието и вида на кожата.
С напредване на възрастта кожата постепенно става по-суха, настъпва изтъняване и отпускане, мастната секреция намалява, започва загуба на колаген и еластин, нарушава се структурата на кожата, всички линии се отпускат надолу. Мастната тъкан също се редуцира, което води до т.нар. загуба на обеми, мускулите отслабват. Появяват се бръчки.

Съвременните методи за борба сьс стареенето на кожата, се прилагат, както самостоятелно, така и комплексно. Те включват фото подмладяване (photorejuvenation), радиочестотен лифтинг, мезотерапия, лазерен и химичен пилинг, добавяне на обеми (филъри), Botox, и други. Целта на почти всички методи е стимулиране на образуването на колаген в кожата.
Фотоподмладяване (photorejuvenation) се извършва чрез IPL апарати. Използва се дължина на вълната 515-1200 nm. Желателно е да се направят 3-6 процедури, с интервал между тях 3-4 седмици. Процедурата се извършва през есента и зимата, като употребата на фотозащитни средства с висок фактор със SPF 50 след нея е задължителна.
Фотоподмладяването (photorejuvenation) премахва фините бръчки, разширените пори,, съдови и пигментни лезии, третира успешно фото увредена кожа.
Важно е процедурата да бъде извършвана с висок клас апаратура, за да се получи необходимия ефект. Наводняването на пазара с нискокачествена „лазерна“ и „IPL“ апаратура e световен проблем. С нея обикновеновенно не се постига никакьв ефект дори и след многократно третиране, което води пациентите до разочарование от този вид лечение. Затова пациентите трябва да се информират предварително, преди да започнат лазерни или IPL процедури за вида на апаратурата.
Друга съвременна anti-age процедура е радифрегвенцията (RF) чрез която се постига радиочестотен лифтинг на кожата.
Радичестотният лифтинг или радиофрегвенцията е неоперативен лифтинг на кожата. Радиочестота е термин за енергия, обхващаща голяма част от електромагнитния спектър. Процедурата е апаратна. Радиочестотните апарати генерират топлина. Топлината предизвиква процес на денатурация на колагена, който се изразява в свиване на колагеновите влакна, следва стимулиране на синтезата на нов колаген.
Радиочестотните вълни проникват в кожата и стимулират намиращите се там фибробласти. Те от своя страна започват да произвеждат повече колаген. Колагеново ремоделиране трае 10-12 седмици.
Желателно е да се извършат 5-6 процедури през 10-14 дни, за да се постигне желания ефект.
Радифрегвенцията (RF) повлиява бръчките, стяга и повдига отпуснатата кожа, значително подобрява и оформя контурите на лицето. Постепенно се оформя нова визия. Тази процедура може да се приложи през всеки сезон на годината и за всеки тип кожа.
Мезотерапията представлява серия от микроинжекции, които се правят на различна дълбочина в кожата, в зависимост от проблема. Инжектират се различни „коктейли“ от витамини, минерали, аминокиселини, хиалуронова киселина, ретинол, екстракти от растения и други. Може да се инжектира и чиста хиалуронова киселина. Навлизайки в кожата, хиалуроновата киселина привлича молекули вода. Кожата става по-хидратирана и по-свежа. Намаляват се и малките бръчици около очите. Процедурата мезотерапия се извършва ръчно, с дермаролер – микроиглена мезотерапия, или със специален „мезопистолет”, който позволява точно дозиране на поставяната субстанция, на точната дълбочина. В зависимост от проблема убожданията се правят през интервал от 0.5 до 2 см. Използва се много тънка игла.
Мезотерапията хидратира, тонизира, стяга, третира бръчки и подмладява кожата на лицето, шията, деколтето и гърба на ръцете и други. Мезотерапията е ефективна медицинска техника за корекция на хипотонична кожа и кожно биоструктуриране.
Препоръчително е да се направят 3-5 процедури пред интервал от 7-14 дни. Може да се приложи през всеки сезон на годината и за всеки тип кожа.
Химичният пилинг представлява медицинско излющване на кожата на различна дълбочина. Това е химично третиране, с цел да се премахнат повърхностните слоеве на кожата, за да се подобрят структурата и вида и. Химичният пилинг, освен че причинява излющване на кожата, предизвиква и стимулация на синтеза на колаген и еластин. По този начин се постига обновяване на кожата, което е в зависимост от дълбочината на пилинга.
Химичният пилинг освежава кожата. Кожата придобива еластичност, нежност, блясък. Използва се още за повлияване на разширени пори, за заличаване на лунички и тъмни петна, неравномерен тен.
Препоръчва се курс от 4-5 процедури през 15-20 дни. Процедурата се извършва през есента и зимата. Употребата на фотозащитни средства с висок фактор със SPF 50 след нея е задължителна.
Лазарният пилинг се извършва сьс специална апаратура. При фракционните лазери светлинния лъч третира само отделни точки от кожата, като около всяка точка кожата остава назасегната, докато при старите лазерни системи се прави аблация на цялата площ. Това води до естествено и по-бързо възстановяване на обработвания участък.
При фракционните аблативни лазери чрез използване на скенер се прогарят, малки участъци от кожата под форма на колонки. Лазерният лъч се разпространява и под повърхността на кожата, като стимулира синтеза на нов колаген в обработваната зона.
Микро фракционното лазерно третиране може безопасно да се прилага на лице, шия, деколте и ръце.
За добрия краен резултат е важно спазването на определен режим след процедурата, употребата на епителизиращи и антисептични средства. Използването на фотозащитни средства с висок фактор на фотозащита след процедурата за период от около 45 дни е задължително.
През последните години се използват биоразграждащи се филъри на базата на хиалуронова киселина под форма на гел. Хиалуроновата киселина е основна съставна част на кожата (дермата), която с течение на времето намалява.
За разлика от неразграждащи се филъри (акрилов хидрогел, силиконов гел и други), хиалуроновата киселина има естествен произход, което е предпоставка за безопасност, биосъвместимост и биоразградимост.
Инжекционното поставяне на дермални импланти (филъри, пълнители) има незабавен лифтинг ефект в областта на третираната зона. Инжектираната хиалуронова киселина свързва молекулите вода и ги задържа. Основна функция на хиалуроновата киселина е да поглъща и задържа вода. Тя може да абсорбира 1000 пъти повече вода от собственото си тегло. Това увеличава обема на тъканите, в които е поставена.
Третираните повърхности могат да бъдат временно оточни и зачервени, но това изчезва в рамките на няколко дни. При необходимост мястото може да се обезболи локално.
Зоните, които могат да бъдат третирани са назолабиални гънки, марионетни линии (около ъглите на устата, (скули, брадичка, устни, деколте. Филърите могат да се поставят 1-2 пъти годишно. Процедурата дава мигновен резултат. Филърите подмладяват и ремоделират формата на лицето, което възвръща младежкият му вид.
През последните години в мединската практика навлезе приложението на калциевия хидроксилапатит, за моделиране на скули, брадичка и дълбоки бръчки.
Гелът се резорбира средно за около 3-4 месеца, като на негово място се формира нова собствена тъкан, благодарение на засиления синтез на собствен колаген. Kалциевите частици се разграждат постепенно в продължение на няколко години.
Новият продукт е одобрен от Американската администрация по храните и лекарствата като лекарство за корекция на липоатрофия (дефицит на обема на тъканите на лицето), както и за корекция на умерени до тежки бръчки на лицето.
Ботокс FDA (Food and Drug Administration, organism de control al medicamentelor pe piata americana) одобрява използването на Botox инжекции за лечение на умерена до тежка форма на бръчки по лицето през 2002 г.
Ботоксът е невротоксин. Когато се инжектира в мускулите, ботулиновия токсин временно блокира предаването на нервните импулси от лицевите нерви към мускулите. Това води до релаксиране на лицевите мускули и изглаждане на бръчките на надлежащата кожа.
Инжектирането в мускулите не може да предизвика заболяването ботулизъм. Това заболяване се получава при попадане на ботулинов токсин в храносмилателната система и то в големи количества.
Botox се използва още за главоболие при възрастни с хронична мигрена, за лечение на повишена мускулна скованост, за лечение на тортиколис (ненормално положение на главата (и болки в шията, за лечение на кривогледство или блефароспазъм.
Пълният ефект е видим след 2 седмици. Ефектът може да продължи 4-6 месеца. Резултатите могат да варират.
Препоръчително е през първата година инжекциите се слагат през 4 месеца, на втората – през 6, следващите 3-4 – веднъж годишно. Препоръчително е и повторното поставяне на Botox да се извършва, тогава, когато мускулите са възстановили на 50% активността си. Тогава процедурата е по-ефективна.
Ако ботоксът се поставя на етапи същесвува опастност от привикване, ако първо се постави на челото, след месец – два между веждите, а след това на очите. След 65 г. възраст ефективността от приложението на ботокса намалява.

Oбикновените козметичните  кремове работят на повърхността на кожата, хидратират роговият слой и създават защитен филм върху кожата, който я предпазва от дехидратация и служи като основа за грим. Но за да изглеждаме по-свежи и по-красиви за по-дълго време трябва да се обърнем към по-сериозни процедури. От инжекционните процедури ще започна с ботулинов токсин – средство, което след инжектирането намалява движението в мускула. Няма движение – няма мимика – няма бръчки.

 

 Image

Да не забравяме и за т.н. дермалните импланти, съдържащи хиалуронова киселина. Те, за разлика от ботулиновия токсин, изпълват бръчката отвътре и са необходими не само за обработване на конкретните бръчки, но и за възстановяване на изгубения обем на тъканите, за дълбока и дълготрайна биоревитализация и за оформяне на устни. Следва мезотерапията – това е инжектиране на различни коктейли, съдържащи витаминни комплекси, аминокиселини, хиалуронова киселина и други с цел подобряване на състоянието на кожата. Мезоконци – иновационна технология, с която едновременно се постигат лифтинг ефект и ефект на мезотерапия. Основен инструмент е игла, към която се крепи конец от полимлечна киселина, който впоследствие се резорбира. Процедурата е подходяща не само за лице, но и за шия, деколте, гърди, корем, бедра, ръце.
Конци Aptos – са биоразградими конци, които съдържат L – млечна киселина. Тяхното основно приложение е повдигане на отпуснати тъкани на лице и тяло.

Плазмотерапия е инжектиране на обогатена с тромбоцити собствена плазма, с цел подмладяване, освежаване и регенериране на кожата.
От апаратните процедури често се използват лазери, RF, IPL, ултразвук и други. Всяка една процедура се подбира индивидуално в зависимост от състоянието на кожата, сезонност, продължителността на възстановителния период и други нюанси. Понякога за една процедура се използват няколко технологии, понякога е необходимо да се изчака определен интервал. Комбинацията дава винаги най-добри и продължителни резултати. Искам да акцентирам вниманието върху нова революционна технология – Ultherapy. Това е без оперативен ултразвуков лифтинг, който позволява едновременно да се въздейства на колагена не само в дермата, но и в повърхностния мускулоапоневротичния слои (SMAS), който е разположен върху мускула. Предимството на тази процедура е, че тя е еднократна, няма възстановителен период и сезонност. Подходяща е за лице, шия и деколте.

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар